"Любовта е най-великата сила и тя движи света!"

[MartyParty]

Моля?Аз ли съм го казала?Преди година и половина-напълно възможно.С времето всеки ден от любовта ти се вижда прекалено сложен за да ръководи такова относително нещо като "целият свят".Прекалено само за някои хора?По-скоро прекалено за повечето.Понякога се питаш къде е красотата на цялата работа,тънката далавера,златната мина,печелившият фиш от тотото.Тършуваш,питаш,слуш� �ш,научаваш нови неща за хората и някои ти харесват,други не.Естествено,винаги има какво ново да научиш,но да се задълбаваш прекалено си е с риск за вманиячаване.Какво те кара да плачеш?Какво те кара да се смееш?А да губиш надежда?Да вярваш и да се надяваш?Да взимаш трудни решения?Да рискуваш всичко и едновременно да се страхуваш да не го загубиш?Къде най-често се появяват съмнения?А това което преви всеки ден различен?Ще звучи ли смешно и не на място ,ако на всички тези въпроси се отговори с думичката "любов"?
Тя не винаги ни отвлича там където искаме.Никой не иска да е на върха на шастието и да се стовари като човал с картофи ,по дяволите,всички искат да си останат в облаците.Животът не е такава приказка.Само защото някои от вас са изживели "най-прекрасните 5 секунди в живота си" с прословутата 1-ва целувка или са казали първото си "обича те" на човек когото наистина обичат,или за половин час са почувствали върховното удоволствие с красивия принц/приказната принцеса(мхм,за Св. Секс ства въпрос)...това не означава ,че животът е прекрасен.Не,не значи,въпреки това ,което повечето от вас ще кажат.Не и за мен.Колкото и да мисля и да разсъждавам,нищо не е вечно.Тези моменти,дори и доказателства за щастие,не траят завинаги.Един ден всичко е наред, друг светът ти се струва малък и едновременно препълнен с едно голямо НИЩО.Защото това е болката,страданието и изобщо цялото чувство,щом изгубиш любим човек.Не става дума само за гадже (ах,"любимата" ми дума,ама нали съм загубена-не мога да се сетя за друга в момента).Може да е майка,баща,брат,приятел,кот ката на съседите без опашка,пияницата на квартала...Така де,разбрахте накъде бия.И какво,загубиш ли някой от тях,губиш всички моменти и остават само спомените,от които се чувстваш още по кофти.Какво правиш в такъв момент?Хващаш следващия влак,намираш си здрава сламка,за която да се държиш,търсиш си кутия за душевни отпадъци...
Anyway,добре,че някой шарлатанин е измислил поговорката:"След всяко падение,има възход.",иначе не знам как някои от нас биха се оправили.

[MartyParty]

Моята първа и единствена подкрепа в безсмислените ми теми.

[BaiToq]

Кофти е да осъзнаеш,че
си се лъгала,нали...
Бай Тоя затова винаги е наясно

[Alabalaportokala]

Хахахахах.Ти ли говориш затова. АКо си спомням ти 1 път ти ми спомена за друго . Знаеш ли ? Хубавото е че си се усетила, а не си като останалите шматки които си мислят че любовта е като по филмите и всичко е с хепи енд. Еваллата за което.

Anyway,добре,че някой шарлатанин е измислил поговорката:"След всяко падение,има възход.",иначе не знам как някои от нас биха се оправили.

Това е глупост. Живота е такъв че може никога да не видиш възхода в 1 нещо. Може постоянно да си очукван и наебан и никога да нямаш възможност за така желаното издигане, но нали има някаква фалшива надежда. Любовта е най смотаното нещо на този свят щото е нещо илюзирно в представите на 1 човек. Ние си мисли за едно, а то се оказва съвсем друго. Затова и света се разделя на много слоеве. Обикновеното общество-маса които винаги са на дъното и хора от висшето общество които винаги са отгоре. Винаги ще има хора на дъното и винаги ще има хора на високо. Баланса на майката природа

Спокс. Ще се оправиш, just keep smile

[woshata]

ачшш няа го чета ...но дам..права си

[Love0nlyMyself]

[Liar]

Хахахахах.Ти ли говориш затова. АКо си спомням ти 1 път ти ми спомена за друго . Знаеш ли ? Хубавото е че си се усетила, а не си като останалите шматки които си мислят че любовта е като по филмите и всичко е с хепи енд. Еваллата за което.

Anyway,добре,че някой шарлатанин е измислил поговорката:"След всяко падение,има възход.",иначе не знам как някои от нас биха се оправили.

Това е глупост. Живота е такъв че може никога да не видиш възхода в 1 нещо. Може постоянно да си очукван и наебан и никога да нямаш възможност за така желаното издигане, но нали има някаква фалшива надежда. Любовта е най смотаното нещо на този свят щото е нещо илюзирно в представите на 1 човек. Ние си мисли за едно, а то се оказва съвсем друго. Затова и света се разделя на много слоеве. Обикновеното общество-маса които винаги са на дъното и хора от висшето общество които винаги са отгоре. Винаги ще има хора на дъното и винаги ще има хора на високо. Баланса на майката природа

Спокс. Ще се оправиш, just keep smile

Е,ако не видиш възхода в едно нещо,нали ще видиш в друго...
А като казваш,че ние си мислим за любовта като за едно нещо тя е съвсем друго,какво имаш предвид?
А "дъното" и "високото"...това за кое?За пари?

[hahavteen]

Аз пък вярвам в любовта и в щастието. Варвам че има прекрасна, неповторима любов. Вярвам в хепи енд-а
Естествено че се разочароваме. Ествествено че понякога падаме и имаме чувството че никога нищо няма да е наред отново но нали за това имаме спомените както ти сама спомена. В моето съзнание винаги остават само хубавите моменти с даден човек и се старая да не мисля за болката. Точно за това и винаги давам втори (и трети, и пети..) шанс въпреки че може отново да бъда наранена.
Няма по-хубаво чувство от това да обичаш някой... Дори когато всичко между вас свърши в теб остава спомена и топлината от това че си обичал и си бил обичан.
Просто съм непоправим оптимист и вярвам в доброто у хората.
Някои хора просто не могат да приемат че някой ги обича, че иска да им помогне, че им мисли доброто, че иска да е до тях в трудните моменти.. Ето такива хора мен мн често ме нараняват но аз не спирам да вярвам че някога ще се намери човек който да оцени моите старания и любов. До тогава приемам всичко което ми се случва като уроци които да ме направят още по-добра.
Мда това е моето мнение. Не мисля че живота е страдание, болка и каквото още негативно се сетите

[sexy_baby_originale]

Човекът сам си гради живота.Така е и в любовта,защото любовта е една незаменима част от живота.Ти сам си правиш живота.Избираш дали да тръгнеш по вече извървян път или да оставиш следа ,като създадеш нов път .Това дали в една любов ще има HAPPY END зависи единствено от теб и от това как си изживял тези мигове(красивите мигове).Първата трепетна целувка,първата любов(както казват тя е най-хубава и сладка),пърите опити в секса и така на татък.После ще си спомняш за тях постоянно и ще има нещо,което да те стопля в студените дни,когато го няма любимия човек до теб ,с надеждата ,че ще го откриеш.
Понякога човек се чувства "паднал",но не трябва да се предава.Трябва да стане и да продължи живота си . Трябва да бъде оптимист и същевремено реалист.

[jghgh]

права си, ама с такъв светоглед вечно ще си седиш нещастна
по-добре да си глупав оптимист, да вярваш, дори когато нямаш почва да вярваш..

и тия дето са ги измислили поговорките хубаво са ги измислили.. надеждата умира последна, а ако умре умираш и ти.. но надежда винаги има, даже когато си най-тъжния човек на света.. помисли над това. иначе щеше да си теглиш куршума.
какво те накара днес да се събудиш, да станеш от леглото? живота е говно, и е рядко тъп, ама нали се борим с него, някой "шарлатанин" е казал че когато живота е гаден, бъди по-гаден от него и го надхитри.. еми давай..
и на мен ми се е струвал много пъти живота кофти, в депресия изпадам за 8месеца или някъде година, ама една надежда ме е крепяла, че утре може да е по-различно.. и докато съм хленчела не съм осъзнавала надеждата, ама днес съм жива и усмихната, и прекрасна.. на кво се дължи тва? че се борех, макар да не ми личеше.. че не исках да съм жалка

успехи в живота и в любовта. любовта е сложно нещо, всеки си я приема по свой си начин. затва няма сродни души, нещо в тоя дух беше написала и ти. всеки има някво различно схващане за сродната душа и квоиска от нея, на същия принцип е и великата любов..
ама кажи ми не е ли любов да направиш компромиси, да дадеш любовта на "милото" такава, каквато то я иска? и то да ти я върне по начина, по който ти я искаш?

всичко е така сложно в тоя живот, ама е такъв, и такъв трябва да го живеем..

успехи

[BulgariaZaBulgarite]

ачшш няа го чета ...но дам..права си

[vamp]

Моля?Аз ли съм го казала?Преди година и половина-напълно възможно.С времето всеки ден от любовта ти се вижда прекалено сложен за да ръководи такова относително нещо като "целият свят".Прекалено само за някои хора?По-скоро прекалено за повечето.Понякога се питаш къде е красотата на цялата работа,тънката далавера,златната мина,печелившият фиш от тотото.Тършуваш,питаш,слуш� �ш,научаваш нови неща за хората и някои ти харесват,други не.Естествено,винаги има какво ново да научиш,но да се задълбаваш прекалено си е с риск за вманиячаване.Какво те кара да плачеш?Какво те кара да се смееш?А да губиш надежда?Да вярваш и да се надяваш?Да взимаш трудни решения?Да рискуваш всичко и едновременно да се страхуваш да не го загубиш?Къде най-често се появяват съмнения?А това което преви всеки ден различен?Ще звучи ли смешно и не на място ,ако на всички тези въпроси се отговори с думичката "любов"?
Тя не винаги ни отвлича там където искаме.Никой не иска да е на върха на шастието и да се стовари като човал с картофи ,по дяволите,всички искат да си останат в облаците.Животът не е такава приказка.Само защото някои от вас са изживели "най-прекрасните 5 секунди в живота си" с прословутата 1-ва целувка или са казали първото си "обича те" на човек когото наистина обичат,или за половин час са почувствали върховното удоволствие с красивия принц/приказната принцеса(мхм,за Св. Секс ства въпрос)...това не означава ,че животът е прекрасен.Не,не значи,въпреки това ,което повечето от вас ще кажат.Не и за мен.Колкото и да мисля и да разсъждавам,нищо не е вечно.Тези моменти,дори и доказателства за щастие,не траят завинаги.Един ден всичко е наред, друг светът ти се струва малък и едновременно препълнен с едно голямо НИЩО.Защото това е болката,страданието и изобщо цялото чувство,щом изгубиш любим човек.Не става дума само за гадже (ах,"любимата" ми дума,ама нали съм загубена-не мога да се сетя за друга в момента).Може да е майка,баща,брат,приятел,кот ката на съседите без опашка,пияницата на квартала...Така де,разбрахте накъде бия.И какво,загубиш ли някой от тях,губиш всички моменти и остават само спомените,от които се чувстваш още по кофти.Какво правиш в такъв момент?Хващаш следващия влак,намираш си здрава сламка,за която да се държиш,търсиш си кутия за душевни отпадъци...
Anyway,добре,че някой шарлатанин е измислил поговорката:"След всяко падение,има възход.",иначе не знам как някои от нас биха се оправили.

любовта е измамата на комунистите за да контролират масите,както каза един приятел когато се бяхме напили

Аз мисля,че любовта само по себе си е простотия.За да обичаш някой трябва да си вманиачен в него визуално и да чувстваш че не можеш без него.Няма незаменими хора,но понякога се появява илюзията,че даденият човек е единствен по рода си.
Много по щастлив си бях когато си карах БМВ-то в сравнение с това когато се влюбих за пръв път и всичко на всичко съм имал 10-20 красиви вечери/излизания/и т.н.
Скъпа Авторке,давам ти цялата си любов ако ми вземеш едно БМВ,да си го обичам както преди,да си седя на кожения салон,да си карам в тъмното и да си слушам музика с як бас докрай.Тези спомени ме навеждат на мисълта,че в любовта винаги единия обича повече,а другия получава наготово.Предпочитам на мен да ми дават любов а аз да обичам себе си(брей колко гаден съм станал!!!)

[NeLLy_BaBy]

Макар че преживях раздялата с последното но гадже много тежко, защото не го приемах просто като поредното гадже, а като нещо много повече от това, той бе за мен и любов и човек на който мога да разчитам, приятел и т.н. И все още преживявам тази раздяла, но продължавам напред. Искам да кажа че макар понякога било то заради обстоятелствата или друго нещо настъпи раздяла и с нея болката и празнотата, аз пак вярвам в любовта и няма да спра да вярвам в нея. Верно е също така че ние сме хората, които градим живота си, защото той е низ от избори- нашите избори.
Важното е никога да не се предаваме на отчаянието каквото и да стане.

[MartyParty]

Все си мисля,че една любов би могла да бъде HAPPY само без своя END,защото накрая той прецаква всичко.Това прз което хората минават,това което преживяват заедно и всички моменти..те не отиват никъде.Стоят си в ума ти и чакат точно най-неподходящото време за да ти напомнят за съществуването си.Един ден се будиш с мисълта "Стига!Достатъчно с лиготиите,трябва да се изправиш и да продължиш напред." Без значение колко далеч си се озовал от истинското щастие на теб ти се иска да промениш нещата.Защото аз нито за миг не съм си помисляла,че няма любов и не съм го споменавала по-горе.Аз знам,че я има и ,че е наистина много хубаво нещо,но само заради нея не си струва да живее човек.Трябват му и други причини и ценности,за да може когато дойде краят на тази прословута любов да не остане без нищо и да трябва да започва пак от нулата.

[hahavteen]

Аз знам,че я има и ,че е наистина много хубаво нещо,но само заради нея не си струва да живее човек.Трябват му и други причини и ценности,за да може когато дойде краят на тази прословута любов да не остане без нищо и да трябва да започва пак от нулата.

Е добре де според мен пък любовта движи света. Мен точно тя ме кара да се будя с желание за живот всеки ден.
Защо като се каже любов трябва задължително да се има предвид само романтичната? Да любовта движи света. Любовта към живота, към семейството, към хобито ти, към професията ти, към слънцето ако щеш... Всичко около нас както и ние самите сме любов.
Това че ти си мислела че се има предвид любовта към гаджето, партньора, съпруга значи че не си разбрала за какво става въпрос.
И да права си че връзката е най-хепи когато е без енд но дори и с него пак може да ти остави незабравими спомени които да ти пълнят душичката докато се появи следващия принц

Не знам дали съм разбрала темата ти изобщо но поне по начина по който я разбрах не съм съгласна