Шепоти от мечти ...

[N3fer7iti]

Шепоти от мечти

Загубена в луната, търси се в слънцето сега...
ала едно не разбра, че никога цяла не е била.
В пясъка и във вълните, намираше празнота,
шепнеха тихо ала страстно непознати за нея неща.
Не търси себе си вече, отдавна изгуби сърце и душа,
не търси нито любовта, пропиляна тихомълком в нощта.

Звездите в небето леко трепнеха, с нейното сърце шепнеха...
Един глас, едно небе, един свят, едно момче.
Мечтаеше... Но незнаеше. Искаше...ала не даваше.
Ноща прегърна всяка нейна искрена мечта.
Решена да помогне на момичето без душа да потърси
истината в далечна светлина...

Предана на своите чувства, отсеяни от поредната лъжа...
тя погледна отвъд мрака и реалността.
съдбата отредила своята дума, понечи към тъмнината в нощта,
решена да открие момчето от нейните сънища.
Момичето протегна ръка, откри своята душа,
някаде там се криеше с любовта, отново намерена в неговата усмивка.


е... искам да знам какво мислите...? (:

[zaraaa]

Страхотно стихотворение, най-голямо впечатление ми направиха думите: "Мечтаеше... Но незнаеше. Искаше...ала не даваше."
А като цяло просто е чудесно

[N3fer7iti]

благодаря много (: значи доста за мен.. за прьв пьт публикувам мой стихове.. (:

[0riginalSin]

пише се пясЪк , нощТа, искреНа, реалностТа

[N3fer7iti]

пише се пясЪк , нощТа, искреНа, реалностТа

амм сьжалявам за правописните грешки ... но, в Бьлгария сьм прекарала по малко от половината си живот, пьк да не говорим колко време сьм учила там.. ): .. тьй че благодаря за поправката.. идва ми от полза... (: