Мамо…

Една самотна звездица ме
води по пътечката стара.
Идвам при тебе, да взема
искрица и да запаля
пак огъня в мене.
Мамо….!

Уморен и виновен,
да застана на прага.
А отвътре да чуя:
-Ти ли си сине?

Да сложа ръка на твоето рамо.
Да заплаче сърцето.
Да целувам дълго сега,
побелялата твоя коса.
Да получа утеха от вятъра.
И да прошепна тихо в нощта:
- Мамо ти пак ме дочака…!

Другите се молеха в църкви.
А в сърцето – само ти ми остана.
Светицата моя ти беше.
Иконата, пред която се кръстех.

Уморен от дългото скитане,
сега аз искам тук и при теб,
да остана – Мамо…!
[/b]