За Борис съм напълно съгласна. Той приема християнството главно поради две причини. На първо място, първите 10 години от управлението му минават в непрекъснати войни, в които българската армия не побеждава нито веднъж (като изключим успеха срещу Великоморавия) през 863. И няма как това да не промени коренно държавната му политика. Основна цел в нея става утвърждаването на неограничената власт на българския владетел, а оттам и на суверенитета на България сред останалите европейски държави. Нека не забравяме, че тя е притисната от Византия и Немското кралство - две християнски държави и в известен смисъл е поставена в изолация и не може да разчита на сигурен съюзник. За да заздрави позициите си България трябва да приеме религията на могъщите си съседи. Дори в началото Борис смята да приеме християнството от Римската църква, но неуспешната война с Византия от 863 го принуждава да се покръсти от Константинополската патриаршия.

Второ, в резултат на централизацията на България при Крум и Омуртаг се създават всички предпоставки за формирането на единна българска народност. Но дълбоките културни и религиозни различия, съществуващи между славяните и прабългарите могат да бъдат преодоляни сано чрез приемането на една универсална религия като християнството.

Трето и последно, че вече написах цял роман... Християнството е най-подходящата религия и от гледна точка на това, че с учението си за божествения произход на всяка земна власт и непротивене на злото и на "земните властелини", то служи на интересите на владетеля и управляващата аристокрация. Главна цел на Борис е да създаде църква, подчинена на светската власт, която да укрепи престижа на управляващите.