Намирам се в ужасяващо положение!

[SuNsEt]

Така...значи преди няяколко дена ми правиха операция и след това заминах при баба и дядо.Родителите ми са разведени.И за това живея с майка ми.Тя много се промени от както вече баща ми не живее с нас...Понякога не мога да я позная!Регистрирала се е в някакъв сайт за запознанства и доста често има срещи с мъже.До тук...нищо лошо...Но баба ми постоянно й говори,че имаме много дългаве,че не трябва да харчи пари,а да спестява.И разни такива неща...Но на майка ми отдавна й е писнало баба да й говори така и за това постоянно се карат.И сега,когато съм на село сякаш избухна вулкан(образно казано )!Лекарката каза да отида на контролен преглед в София...И днес баба се обажда на майка ми да я пита дали трябва да ходим.А тя й отговаря,че не знае и баба да реши.Но пък баба ми не може,защото не знае аз как се чувствам и не иска да сгреши...И така двете се скараха жестоко по телефона.Обидите се сипят като порой просто...Ту от баба ми,ту от мака ми-една за друга.Аз се оказах по средата на минно поле. И така...решението да отида в София на контролен трябва да бъде взето от мен.Реших да отида...Но това означава,че ще баба и мама ще се избият просто...Ясно ми е,че и двете го правят за мое добро и защотот ме обичат.Те са ми го каазвали,но така ме поставят в доста неудобна ситуация.Все пак съм на 14...а имам чувството,че понякога аз съм родителят,не мама. Представете си до каква степен е достигнало положението.Та да си довърша мисълта.Решила съм да отида в София за мое добро и след това би трябвало пак да отида на село.Но подозирам освен,че и двете ще се скарат жестоко и ,майка ми ще ми забрани да отида на село,а баба ще се обиди иии..Абе ужас!Преди малко им казах,че вече ми е умръзнало постоянно да се карат,че до никъде няма да се стигне с това.Те просто се нараняват взаимно и най-вече мен.Казах им,че не мога да се разделя на две половинки...Защото имам чувството,че ако съм съгласна с едната,то другата ще си помисли,че съм й обърнала гръб.И просто не знам как да процедирам...След тези думи,майка ми ми каза"Не мислиш ли,че си малка да говориш така с мен?Това което правя за теб си е моя работа и мисля че го правя добре но само за теб.Не мога да се съобразявам с другите.А ти не можеш да ми говориш така!"

Какво толкова съм казала???Просто не мога да я разбера...Е добре,кажете ми,как може да се живее в така среда?! ...

[Inalcanzable]

На истина незнам какво толкова си казала че да ти казва че си малка да и говориш така, в случая ти си по зрялата от тях макар че го правят за твое добро но трябва да им кажеш поне млако да се съобразяват какво говорят пред теб и въобще.Но щом майкати не те е послушала след като си и казала тезин неща .Явно у вас се живее в постоянни спорове

[SuNsEt]

Благодаря...Някой друг да даде съвет или мнение???

[sweatkiss]

Ами кажи им ,че като се карат нараняват теб нямаш намерение да търпиш това ,бъди неутрална нито от баба ти нито от маика ти ...Кажи им като се разберат да ти се обадят до тогава си стои в стаята си и ги виждаи само на вечеря ,излизай си с приятели и не им обръщай внимание...Питай ги кое е по-добре да не виждат теб или да преглътнат някой различия...Незнам аз как бих реагирала защото не съм попадала в такава ситуация...

[fall_out_girl]

Ами каквото й да ти кажем ние не мисля,че нещата просто така ще се наредят...Къде е ролята на баща ти в случая?Защо не потърсиш помощ от него?