- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Гръм в Рая
Здравейте, приятели. Пиша тази тема не с цел да получа съвет или подкрепа, а просто да излея това, което ми е на сърце и душа. Е, ако някой иска нещо да напише-няма проблеми.
Сигурно много от вас знаят за моята връзка, вече близо 4 години с човек, който за мен е целият ми свят. Всичко вървеше прекрасно. 2 дни бяхме сами на вилата ни в 1 съседно село. Прекарахме си супер и се върнахме с огромни усмивки. но явно нещо не сме се разбрали кога ще се видим пак и т там почна проблемът. Аз съм разбрала за вчера, а той си мислел да ми каже днес. Нагласих се снощи, излязох пред входа и чаках като гламава 5-6 минути. След като той закъсня, му звъннах, а той ми каза, че греша, че не съм запомнила, че сме се разбрали за вторник, но да се прибера у нас и да го изчакам. Но аз му отвърнах, че у нас няма да се прибера, защото майка ми ще започне с вечните си въпроси. Скарахме се, отидох у сестра си, там се "изяснявахме" 30 минути и слязохме към центъра. Явто афектът го накара да говори. за 1 час ми изтъкна толкова много мои грешки, толкова много недостатъци. Основното е, че имам избухлив характер, чувствителна съм и бърз се сърдя и паля. това е ок, защото и аз си го знам и му обещах да се опитам да го променя, защото не искам нервостта ми да стане причина да го загубя. Това, което ме изуми, беше желанието му да не се виждаме понякога. понякога искал просто да е сам, бил уморен, но не смеел да ми се обади и да ми каже, че не иска да излизаме, защото знае, че съм се настроила за това, че ще се разсърдя и прочие. Аз му казах, че не го разбирам. че според мен, когато двама души се обичат, колкото той твърди, че ме обича, искат когато са свободни да са заедно, че чакат с нетърпение мига, в който просто ще се видят, целунат, прегърнат. че за 1 човек, който обича по-важно е да се види с любимия си, а не да лежи у тях и да спи. Казах, че не мога да разбера тов нещо просто, защото дори и когато не съм била с него някоя вечер, пак ми е бло терсене, пак съм нямала търпение да се видим.....В крайна сметка не разбрах какво точно иска от мен. Мислех си, че го правя щастлив, че не е кой знае какво да се видим за 2 часа, да седнем на 1 пейка, да си поговорим, да се нацелуваме, а с оказа, че го задушавам. Да, не ми е било приятно като предпочете да кара колел с приятелите си или да се съберат по мъжки, но н съм му забранявала. нито съм обсебваща да му звън през 5 минути. Та ние прекарваме едва 10% от времето си заедно. Много ли е? Много ли искам-малко повече време, малко повече внимание. А той казва, че хем времето с мен му е малко, но пак иска някоя вечер да н се видим. Не мога да го разбера. Не мога да асимилирам как 1 влюбено сърце иска да е далеч от любимото си сърце. Не винаги, но понякога. Та аз ако не го видя 1 ден полудявам, мъчно ми е, липсва ми. Нима аз не му липсвам. Началото на края ли е? Той казва, че това не значи, че не ме обича, а просто понякога има желание да запълва свободното си време с нещо по-различно от мен. Така ли е всъщност.
П.С. сори за романа. Просто ми е адски тежко, а няма да можем да се изясним до четвъртък, защото днес ще излизаме с братовчедк му, а утре той си иска свободния ден......а искам всичко д е както неделя вечер. защо така бързо се прецаква всичко?
Креми бееее успокой сеНищо не е станало. Не се притеснявай. И на мен ми се случваше някоя вечер да не искам да се видя с бившия си (да ок ще кажеш че той за това вече ми е бивш ама аз ти говоря за времето когато бяхме луди един по друг и имахме планове). Ние бяхме ВСЯКА вечер заедно а съботите и неделите по цял ден. По принцип ни беше адски хубаво заедно но е така 1 път на 2-3 месеца се сещах че искам да си остана сама 1 ден и да си почета, да си направя бюти дей, да си се разложа на дивана и цял ден да не мръдна и да не говоря с никой.. Просто време да съм сама със себе си. Сигурна съм че си те обича и че това не е началото на края. Също съм сигурна че няма да почнете да се виждате само 2 пъти в седмицата. Ситуацията ми е до болка позната. Бил ти е малко ядосан, изнервил се е и за това ти е наговорил всичките тия неща. Може дори да не ги мисли и да не го дразнят наистина просто е избухнал...Надявам се всичко да се оправи и не си тормози хубвата главица с глупости. Човека мн те обича и ти го е доказвал неведнъж. Няма място за паника и безпокойство. Дай му времето което иска и всичко ще е точно
![]()
Спокойно обича те,не си мисли че не те иска просто го остави един ден да е с приятелите си.Всичко ще се нареди,спокойно.Той посъпва така за да ти покаже,че те обича.Щом той те обича и ти го обичаш,закакво тогава да се притесняваш.А когато искаш да го видиш просто отиди при него или той сам ще дойде при теб.![]()
Oh but until then I got you
Baby I got you
Until you're used to my face
And my mystery fades
I got you
Здрасти, Крем4е
Знам, 4е може да не съм ти от любимите потребители и 4е имаме много разли4ни виждания относно доста неща, но нямаше как да не ти драсна 1-2 реда, като про4етох темата.
Ситуацията ти много ми напомня на моята преди време, когато бях с бившия. Това, което твоят ти го е казал, едно към едно ми го беше казал и той. И аз то4но като теб не можех да проумея то4но какво и защо се слу4ва. Както го описа - аз 4аках с нетърпение да дойде момента да се видим, липсваше ми и т.н., а се оказа, 4е на него не му било приятно да прекарваме толкова време заедно.
Не знам какво ще стане при теб, но при мен нещата тръгнаха много на лошо от този момент. После се оказа, 4е въпреки 4е твърдеше как ме оби4а и иска да е с мен, е запо4нал да излиза много 4есто с някакво друго моми4е и накрая поиска да се разделим.
Силно се надявам да не става въпрос за нещо подобно и при вас. Може би просто му се ще да разредите срещите си, защото е уморен, изнервен, има проблеми в работата примерно, иска да помисли или просто не отделя достатъ4но време на приятелите си. Все пак е мъж. Отдавна ве4е не се опитвам да ги разбераВ смисъл, доказвано ми е безброй пъти, 4е нещо, в което те виждат логика, за мен е абсолютно безсмислено... Де да знам. Единствено мога да ти кажа да не избързваш с драмите, виковете, истериите и депресиите, 4е връзката ви се разпада. Вижте се, поговорете. Обясни му, 4е не го разбираш, помоли го да се изясни. Виж как ще се държи след известно време, когато си му дала тази по-голяма свобода, за която те моли. Сега ми се струва прекалено рано за каквито и да било заклю4ения.
Успех![]()
![]()
Робинята на Quench
Кремче, всеки човек има нужда от свое си лично пространство. Всеки нормален човек има нужда понякога да остане насаме със себе си, да се излегне вкъщи пред телевизора разгащен, разрошен, да се заблее в нищото и ей така да му мине цялата вечер - без да прави нищо, без да мисли за нищо. Но това НЕ означава, че щом го направи, не обича половинката си или не му липсва. Просто има нужда да си почине сам със себе си или пък дори и с приятели. Не го приемай толкова навътре. Всеки обича по свой си начин и има свои разбирания за нещата. В случая Ти трябва да направиш компромис, ако искаш нещата да се изгладят. Защото Той явно наистина иска понякога просто да се отдаде на 'лентяйство' в добрия смисъл на думата.
А и няма лошо да се вижда с приятели и да прекара една вечер с тях, да си поговорят и попростеят по мъжки, както не биха могли да го направят, ако има дори 1 момИче сред тях. Мъжките компании и мъжките приятелства са нещо жизненонеобходимо за всеки представител на силния пол. Докато ние, жените, сме по-склонни да зае.ем приятелките си, да ги игнорираме и пренебрегнем излизането с тях, само защото 'тази вечер не мога, ще се видя с Него'.
Според мен всеки от вас трябва да си има И свои приятели и компании, с които да излизате, да се разсейвате, за да има после И за какво друго да си гооворите още. Отделно, че можете и да се събирате заедно.
Не му се сърди. В много теми съм чела твои мнение за вашата връзка и съм абсолютно убедена, че и ДВАМАТА много се обичате и сте си точно един за друг. Taка че не тъжи за такива неща.
Нека 1-2 вечери той да разполага сам със себе си, а останалите 5-6 да бъдете безумно щастливи заедно и да се 'награбвате' още щом се зърнете. Ще видиш, че си е струвала едната ти 'самотна' вечер. А и защо и ти не излизаш с твои дружки или не правиш нещо, което обичаш?Научи се и ти да гледаш на себе си по този начин.
![]()
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Здравей, Кремче!
Не се отчайвай!!!
Знаеш ли кое забелязах в написаното - че ти казваш как ти виждаш нещата и как ТИ като си влюбена искаш да си го виждаш и целуваш...Но той явно имадруга представа, която не се вписва в твоята, а оттам ти мислиш, че не те обича, защото ти не възприемаш неговата представа. Предполагам, че не за 1 път се сблъскваш с неговотомсилене за нещата и любовта и имаш два варианта. Или го приемаш с мисленето му (т.е да не се виждате всеки ден ) или ти става ясно, че НЕ можеш да го приемеш и си намираш друг с твоята представа. Мако е вероятно да си мислиш, че ще го промениш и ще му наложиш твоята дефиниция за любов.
Виж, лошо, е че например го е страх да ти каже, че не иска да излиза... Добре, а ккаво икса да прави? Не може ли ти да отидеш у тях и заедно да си мързелувате?
Аз имам приятел от 2,5 години, когато съм в БГ лятото се вижсаме всеки ден, но преди да замина не беше така. Имаше дни, на които на мен не ми се излизаше, или той беше зает, но това не значи, че не се обичаме.Просто иксах да си правя неща, които с него не мога, да си чета книжка, да се помотая вкъщи...
Аз мисля, че приятелят ти те обича просто явно е такъв характер и не винаги е на кеф да излиза, а знае за теб колко е важно да се видите и прави тези жертви...
"Es gibt Risiken, die man nicht eingehen darf: Der Untergang der Menschheit ist ein solches."
Той на първо място няма само негови приятели. С времето те станаха наши приятели. Свикнали сме да излизаме заедно, да се събира ме заедно-момчета и момичета и е изключителна рядкост да се видят само момчетата( а те всъщност са 3-ма). А и аз му казвам-1-то момче не е обвързано, другото не го бърка дали ще се види с приятелката си, защото се виждат на обяд всеки ден и защото след като купонът или излизането им свърши, той отива у приятелката си, стои до 4-5 часа и се прибира у тях си. подобно нещо при нас е невъзможно. Най-вече че той до 23 часа едв издържа. Разбирам, че е много натоварен. Сега е сезонът на ремонтите, а той рабити сам-самичък. Постоянно има работа, дори и в събота ще започне да работи. Снощи се е върнал в 7 днес в 8 трябва да е на обект. не мисля, че има друга жена. Ако има някоя друга, то това е работата.
Колкото до мен-колежките ми ги няма вече, 1-та ми приятелка работи в София. Остава - другата. Не, че не обичам да съм с нея. напротив-винаги има ккво да се кажем, много си я обичам и времето ми с нея минава неусетно. Но просто не е същото.
И за кога да му дам тази свобода, като мислим съвсем скоро да заживеем заедно и търсим квартири? А може би иска да се нарадва на последните си ергенски дни. Може би отстъплението е добрата тактика в случая.
П.С. SINDEL, абсолютно нямам нищо против теб. може да не се разбираме, но аз харесвам умните хора, а ти си 1 от малкото тук. С интерес чета мненията ти и макар, че не те разбирам, това не значи, че не те харесвам![]()
Щом ще търсите квартири и да живеете в един дом,толкова повече ще се виждате.![]()
Oh but until then I got you
Baby I got you
Until you're used to my face
And my mystery fades
I got you
Той много се бои от мен, по-скоро от реакцията ми, защото съм много ранима, а той знае, че много рани ми е причинил в миналото и не иска да ги отваря. А за случаите на мързелуване казва-знам, че ще кажеш да дойда да вас или ти да дойдеш. Аз просто не искам да виждам никой. Искам да се затворя в стаята си и да гледам в 1 точка. До преди 3-4 месеца се виждахме делничните дни 2-3 пъти и уикенда бяхме заедно. винаги аз го питм кога ще се видим пак. Съгласявала съм се да е слд 1-2 дни, въпреки, че и той и аз няма какво да правим и с кого д излезем. Изведнъж започна да казва утре и последните месеци не се виждаме, ако ни предстои изпит или някой роднина има РД. Не съм настоявала да е всеки ден. Но след като свикнах с хубавото, ще ми бъде по-трудно да свикна с по-лошото пак. А и той иска 2-3 дни месечно....Освен това вероятно ще карам магистратура другаде. Макар и дистанционно, все няма да съм в града отвреме-навреме....може би той ще спечли. Но от цялат работа излезе, че той ме боича каквато съм, че разбра какво ми е н иска аз да се променям. Защо не се променим и двамата? И той не е мистър съвършенство...Първоначално написано от leti_cherry
Здрасти
Според мен ...това не е началото на краят както се изрази ти..просто според мен той има нужда да бъде повече време сам ...и да отдели малко повече време на приятелите си..Ако аз бях на твое място щях да се почувствам точно като теб и да си задавам същите въпроси,но просто щях да погледна и от другата страна на нещата,че всеки човек има нужда понякога да бъде сам,да си почине ...отпусне и така..За теб това спокойствие може да се получава когато си с нег..но явно при него не винаги е така..Дай му малко свобода..От описаното от теб виждам,че не се виждате много често..но му дай време и виж какво ще стане не си мисли за лоши работи поотпусни го малко да прави каквото иска...Надявам се да се оправите и този момент да премине
Успех Креми
![]()
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Чудя се да му се обадя ли по обед, просто да го чуя, да си поговорм за 2 минути. довечера няма да можем. не познавм това момиче (братовчедка му) и няма да взема да си решавам проблемите пред нея. От друга страна знам колко мрази и колко се дразни на подобни обаждания.........уф, много ми е тежко и нищо не ми се прави днес. Само искам да се затворя в себе си, да се нарева, да се успокоя и когато се видм да го прегърна.......и все едно вчер не е съществувало. Само, че вечерта съществува и аз трябва да си вадя изводите от нея...а те изобщо не ми харесват. Човек ако го слуша снощи, има да се чуди защо е с мен. Отговорът му "обичам те" защо не ме удволетвори? защо си мисля, че в 1 връзка трябват повече неща от обичта. След като не проявявам разбиран избухвам, защо е с мен. Може би трябва да е при някоя по-добра, която го заслужава. той е такъв добряк, а аз не съм добър човек. Не и към хората, които обичам най-много. Пред тях се отпускам и показвам лошото в себе си. Защо?
Тъй, гледам само дами са писали по темата и едно мнение на мъж няма да бъде излишно.
С жената до себе си имам възможност да се виждам точно 2 дни в седмицата, като и двата дни са непълни. Това за мен би трябвало да бъдат почивните ми дни - събота и неделя. Е, да, ама не. 5 дни в седмицата работя, събота сутринта пътувам пет часа, в неделя следобед се връщам (още пет часа път). Тя е чакала тези моменти, изпълнена е с енергия, иска да правим какво ли не, обаче аз съм грохнал. Просто нямам сили да се разхождаме с часове, да се любим с часове, че после и някъде да отидем по дискотеки или някакви нощни заведения.
Честно казано, не знам твоят човек как въобще те търпи с тези виждания. Аз една седмица да изкарам в режим "работа-вечер с нея" и трябва да си запазвам място в рехабилитационен център.
Вие жените не можете да разберете, че такова неща като "да си мързелуваме заедно" няма. Чувал съм го.. и знаете ли какво става - идвате, уж си траете десетина минути и после почвате да се милвате, да целувате, да търсите любовна игра или пък почвате "мило, не ти ли се прави това", "мило, не ти ли се прави онова". Не, по дяволите, не ми се прави.
И мъжете сме хора, и ние имаме нужда от почивка. Просто си представете какво е всеки ден да си по 10 часа на работа, после трябва да измислим нещо оригинално за вечерта (`щото ви омръзваме иначе, видиш ли), че накрая и да ви любим, сякаш ни е за последно. Е, да извинявате, но повечето от вас (особено в "тийн" годините) се занимават основно с обикаляне по магазините и не могат да разберат докъде може да стигне умората.
Така че, не правете драми за глупости и се вземете в ръце. Това, че ви обичаме, не значи, че искаме да прекарваме всяка свободна секунда в ръцете ви. И да, кремче, колкото и да не ти се вярва, имало е доста моменти, когато на драго сърце бих предпочел да съм у нас и да спя, пред това да се виждам с любимата си. Приеми го.
Another version of the truth
Аууу тва все дно аз съм го писалаПървоначално написано от krem4et0
Точно същата съм което е мн лошо и го знам. Какво да те посъветвам... Опитай се да си по-сдържана. Знам че е трудно но не е невъзможно. Преди да се разплачеш, да му се ядосаш, да избухнеш преброй до 10 и си помисли колко мн го обичаш и ще видиш че ще ти помогне... Аз преди бях мн зла със сестра ми и само и се цупех и я карах да се чувства зле а мн мн я обичам. Сега определено нещата са по-добре.
Просто му напиши смс преди да си легнеш иначе не го търси. Вчера сте говорили за това че едва ли не го задушаваш и би било неразумно да го търсиш. И да ти кажа тва което разказваш ми напомня на майка ми и мъжа и. Той иска да са непрекъсато заедно и изобщо няма нужда да се вижда с други хора ако е с нея а тя иска повече да е сама. Сега той работи в друг град и се виждат само събота и неделя и тя се чувства мн добре. Чуват се по 1000 пъти на ден и мн обичат да си говорят но просто тя бича да прекарва време със себе. Не че излиза или прави нещо специално но обича да и е спокойно и да може да си се излегне да почете, да си свърши работата вкъщи на спокойствие,... Не че не го обича даже напротив! Просто има други разбирания. Иска да почне да и липсва. Като са заедно не се отлепват един от друг и са като тийнчета само се закачат и се гушкат въпреки че са заедно 14 години. Прояви търпение миличка и всичко ще се оправи.![]()
Мда, то4но мъжко мнение.
Само не съм съгласна, 4е не може да си мързелуваме заедно. Аз ли4но ужасно оби4ам, като се приберем уморени ве4ер, просто да се гушнем и да спим. Или да зяпаме някъв глупав филм. Или пък всеки да си прави каквото му се ще (дали ще е висене на компа, книга и т.н.), но ми харесва да съм при него.
Не знам що сте решили, 4е жените задължително сме някви обсебващи гадини, които гледат да отмъкнат всяка свободна минутка на мъжа до себе си, за да бъдат център на вселената и цялото му внимание да се върти около тях![]()
![]()
Робинята на Quench
Neon Black, с някои неща съм съгласна, но с други не мога да се съглася. Знам, че той се връща в 5-6. Излиза с мен от 20 до 22 и 30. Много рядко в това време правим нещо по-различвно от разходка до центъра (а той е на 10 минути път), сядане на някоя пейка( зимата на кафе), бъбрене, целувки, изпращане. Изключителна рядкост е да се любим делнични дни. Не си позволявам да отида у тях без да съм поканена, както и обратното. не му вися непракъснато на главата. Дори снощи му дадох примери за далеч по-обсебващи жени. Случвало се е да не се видим някой ден-дори 1-2 и да не се чуем изобщо по телефона. не съм го превръщала в трагедия. А и още нещо, аз съм на 23 и съм далече от тийн възрастта. С този човек мислим в най-скоро време да заживеем заедно. Как ще стане тогава това с почивката тогава? 2 дни бяхме абсолютно сами, занимавахме се с разни глупости, готвехме си, прахме, михме колата му, играхме разни игри, правихме секс, ам ато каже-спи ми се, го оставях да спи. Аз си гледах Тв, а той си спеше. Да, няма да ми е приятно аз да отида у тях за 2 часа и той да спи, а аз да го съзерцавам влюбено. не искам това. Искам от 24 часа той да намери 2 за мен. да не говорим, че повечето пъти, когато излизаме не сме заедно. Поне 2-3 пъти седмично се случва да сме с приятели, 1-2 дни като не се видим и какво остава за нас? 3 дни по 2 часа да сме само двамата. Много ли е?
Виж, може просто да иска да е сам преди да заживеете заедно. Да го е хванало шубето, един вид. Де да знам. Зву4и ми вероятно.
![]()
Робинята на Quench
Ще късате няма как...Обсебваща си![]()
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Стига драми! Специално теб, Кремче, те имам за порастнало и уравновесено момиче. Не бива така... Изпадала съм в подобна ситуация и то не веднъж. Аз обичам да притежавам цялото свободно време на хората, които обичам, независимо дали са ми приятели или е гаджето ми. Винаги съм се старала да отменям всичко и винаги да съм на разположение, да запълня всяка свободна минутка на гаджето и т.н. Но колкото по - дълга става връзката, толкова по - досадна става цялата тази работа. Напоследък, откакто съм сама, обожавам да прекарвам времето си самичка. Да си седна в ъгъла (буквално), да се свия, да си мисля простотии на воля, после да се отегча от търсенето на причината за всички проблеми в мен и уморена от това да си легна с кученцето и да заспя. Просто... всеки има нужда от усамотение понякога. И най - вероятно това се случва и с приятелят ти. Толкова време заедно, скоро дори ще живеете заедно, а ти на всичко отгоре упорстваш да сте залепени във всяка свободна минутка. Успокой се малко! Всичко ще утихне. Дай му възможност да прекара нужното време насаме със себе си и вярвам, че нещата ще се подредят по старому.
Ще поживеем, ще видим. За късане не сме говорили изобщо...просто за малко време 1 без друг.Първоначално написано от BlindedAngel
SINDEL, babity, прави сте и двете. ще се успокоя, и ще го карам по-кротко. няма заради 1 тъпо излизане 2-3 пъти месечно да си разваляме хубавата връзка.
Както и повечето от отзовалите се потребители на твоята тема, и аз ще споделя мнението, че няма място за притеснение. Вие имате една доста дълга връзка, която явно лежи на успешна формула, за да изкарате толкова време заедно и да сте все още така влюбени.
Не, това не е началото на края, както се изрази ти и не бива твоят страх да те превърне в едно изтерзано и невротично девйче, което не дава и минутка спокойствие на приятеля си. Това би дало началото на края.
Просто , за да е успешна една връзка, всеки трябва да живее живота си и да споделя с другия за него. Не можете д живеете един живот. А за да живеете два отделни живота ви трябва пространство. Понякога човек иска наистина да остане сам със себе си, да чуе мислите си, да си почине и да се порадва на самотата си и това няма нищо общо с теб.
В такива ситуации препоръчвам и ти да направиш същото - виждай се повече с приятелки, ходете на шопинг, на кафе, намери си ново хоби![]()
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
А и още нещо да кажа...за една 4 годишна връзка съм сигурна,че няма да свърши така,така,че спокойно...не си въобразявай,че тва е краят![]()
Не искам този момент някога да свърши,
където всичко е нищо без теб ( hh ) ..
Знам колко ти е гадно!И аз съм в подобно положение-уж ме обича,а не се виждаме всеки ден,както искам.Е,нормално е.Все пак това са мъже.Те имат нужда от свобода.Когато не им я дадеш се цупят,затова нямаме друг избор.Твоят приятел те обича,бъди сигурна.Дай му свобода,а той като те обича няма да ти изневери.А докато не сте заедно си търси занимания,за да не се сещаш колко ти липсва.
Аз изобщо не се притеснявам от изневяра. той изобщо не е този тип човек. Работата е там, че сега не правя нищо. Не работя, не уча и стоя по цял ден у дома. Скучно ми е, тъпо ми е. Искам да разнообразя поне вечерта си и да се видим...Когато съм заета нещата са по-различни. бил съм на лекции по 12-13 часа с малки паузи ивремето ти минава в Академията. За ДИ учех по 7-8 часа на ден и пак минава бързо. Сега минутите са точат ужасно бавно. Умирам от скука....единственото ми разнообразие е да се облека хубаво, да се гримирам и да излезем.
Кремче, всеки човек има нужда от свое си лично пространство
Ето това е лошото,че нямаш какво да правиш.И аз съм така-не сме се виждали от сряда и не знам кога пак ще се видим....дано е другата седмица,че откачам без него....Успокой се малкоПървоначално написано от krem4et0
![]()