Гръм в Рая

[gPa3HuTeJl]

Гръм в рая !

Т'ва имаше един сериен филм с тоя кечиста Хълк Хоугън ли беше к1в беше... с една лодка... уникално сериалче...

[krem4et0]

нещо, в което те виждат логика, за мен е абсолютно безсмислено

ето в това изречение се крие разковничето! излизаш с МОМЧЕ! не се опитвай да го разбереш... просто му се наслаждавай! ест ако след този спор не сте скъсали...

Не, не сме скъсали и не мисля, че ще скъсаме. Това, че имаме проблеми, не значи че ще късаме. не сме като ония двойки, които късат за щяло и нещяло. Достатъчн големи см, за да можем да поговорим, да се изясним.

За сега нещата са супер. Снощи бяхме у тях, гледахме мача( как можаха Левски да паднат, ужас), любихме се, лежахме и гледахме "Смотаняци", говорихме си, но тихо и спокойно без да се задълбаваме в проблема...Аз знам, че му е минало и за него въпросът е приключена. Е, за мен не е и все ме глождеше да си поговорим и за това...но не исках д развалям хубавия момент. Не знам, чувствах огромна интимност помежду ни. такава не бях усещала преди.; Може би, защото вече сме свалили картите си, няма напрежение, няма премълчани неща, няма преглътнати сълзи...след слънцето идва дъжд, но след дъжда пак грейва слънце. Важно е да оцеиш какво ти носи дъжда. При нас той сякаш изми премълчаното, преглътнатото, съмнението в чувствата на другия, страха.....

П.Сц.Исках заглавието да е интересно, а и в случая е много точно. Ако някой ни погледне отстрани-познат, непознат, роднина, би казал че нямаме никакви проблеми, че се разбираме прекрасно, че се обичаме, че връзката ни е страхотна. И аз наистина я чувствах така...А то какво излезе?

[kofti_nick]

Здравейте, приятели. Пиша тази тема не с цел да получа съвет или подкрепа, а просто да излея това, което ми е на сърце и душа. Е, ако някой иска нещо да напише-няма проблеми.
Сигурно много от вас знаят за моята връзка, вече близо 4 години с човек, който за мен е целият ми свят. Всичко вървеше прекрасно. 2 дни бяхме сами на вилата ни в 1 съседно село. Прекарахме си супер и се върнахме с огромни усмивки. но явно нещо не сме се разбрали кога ще се видим пак и т там почна проблемът. Аз съм разбрала за вчера, а той си мислел да ми каже днес. Нагласих се снощи, излязох пред входа и чаках като гламава 5-6 минути. След като той закъсня, му звъннах, а той ми каза, че греша, че не съм запомнила, че сме се разбрали за вторник, но да се прибера у нас и да го изчакам. Но аз му отвърнах, че у нас няма да се прибера, защото майка ми ще започне с вечните си въпроси. Скарахме се, отидох у сестра си, там се "изяснявахме" 30 минути и слязохме към центъра. Явто афектът го накара да говори. за 1 час ми изтъкна толкова много мои грешки, толкова много недостатъци. Основното е, че имам избухлив характер, чувствителна съм и бърз се сърдя и паля. това е ок, защото и аз си го знам и му обещах да се опитам да го променя, защото не искам нервостта ми да стане причина да го загубя. Това, което ме изуми, беше желанието му да не се виждаме понякога. понякога искал просто да е сам, бил уморен, но не смеел да ми се обади и да ми каже, че не иска да излизаме, защото знае, че съм се настроила за това, че ще се разсърдя и прочие. Аз му казах, че не го разбирам. че според мен, когато двама души се обичат, колкото той твърди, че ме обича, искат когато са свободни да са заедно, че чакат с нетърпение мига, в който просто ще се видят, целунат, прегърнат. че за 1 човек, който обича по-важно е да се види с любимия си, а не да лежи у тях и да спи. Казах, че не мога да разбера тов нещо просто, защото дори и когато не съм била с него някоя вечер, пак ми е бло терсене, пак съм нямала търпение да се видим.....В крайна сметка не разбрах какво точно иска от мен. Мислех си, че го правя щастлив, че не е кой знае какво да се видим за 2 часа, да седнем на 1 пейка, да си поговорим, да се нацелуваме, а с оказа, че го задушавам. Да, не ми е било приятно като предпочете да кара колел с приятелите си или да се съберат по мъжки, но н съм му забранявала. нито съм обсебваща да му звън през 5 минути. Та ние прекарваме едва 10% от времето си заедно. Много ли е? Много ли искам-малко повече време, малко повече внимание. А той казва, че хем времето с мен му е малко, но пак иска някоя вечер да н се видим. Не мога да го разбера. Не мога да асимилирам как 1 влюбено сърце иска да е далеч от любимото си сърце. Не винаги, но понякога. Та аз ако не го видя 1 ден полудявам, мъчно ми е, липсва ми. Нима аз не му липсвам. Началото на края ли е? Той казва, че това не значи, че не ме обича, а просто понякога има желание да запълва свободното си време с нещо по-различно от мен. Така ли е всъщност.

П.С. сори за романа. Просто ми е адски тежко, а няма да можем да се изясним до четвъртък, защото днес ще излизаме с братовчедк му, а утре той си иска свободния ден......а искам всичко д е както неделя вечер. защо така бързо се прецаква всичко?

Абе , Кремче , колкото съм изчел за 2 години за вашата любов няма край

[krem4et0]

Сами искам да изясня 1 нещо.
ScionOfStorm, въпросът не е че се чувства в клетка. Преди време, кагото се учехме да сме заедно като двойка(а и той беше по-свободен) се виждахме повече, чувахме се повече, излизахме за по 5-6 часа всеки ден. После той започна да работи на смени, срещите ни бяха редки( откраднат час преди обед, пропуск на някоя лекция, защото той сега е почивка, 1-2 часа някоя вечер). Постепенно обаче се отчуждихме, защото времето не стигаше за нищо. Претърпяхме доста кризисен период. точно се бяхме стабилизирали и той отиде в казармата. не се виждахме с месеци, чувахме са по 1 път седмично, защото беше скъпо да се обаждаме 1 на друг, живях от писмо на писмо (а и те бяха редки). беше ми много трудно. Който ме познава може да пътвърди, че 9 месеца не бях нормален жив човек. Бях абсолютна развалина. И тогава си обещахме, че ще прекарваме повече време заедно, че няма да допуснем подобни раздели, защото всеки ден е бил ужасен. Нещо подобн чувствам, когато не го вижам. Само, че тогава броях дни до отпуската, а сега броя часове. задушавам се при спомена колко ми е липсвал, ако знм, че днес няма да го видя, пак се чувствам ни жва, ни умряла. И все пак с удържам. винаги съм го питала той д каже кога д се видим. Казвал ми е за някоя друга уговорка и прочие. Не съм го спирала и ограничавала аз! Той сам се ограничава, защото знае колко тежко изживявам миговете без него. С него съм от 4 години, а едва ли има събрано 6 месеца плътно да сме били заедно за това време. По дяволите, за мен е твърде малко. От мига, в който ме целуне пред вход за чао, вече ми липсва болезнено. Твърде малко време сме били заедно......Да не говорим, че сме прекарвали заедно цял ден от сутрин до вечер всичко а всичко 6 пъти! 6 пъти за 4 години!!!! Много ли е?

[Boyd]

Според мен много се впрягаш. Това, което казваш, че като не го видиш 1 ден и полудяваш - разбираемо е. Но ти си и по-чувствителна, както каза, затова и така го изживяваш. Ако това "искам да си почина" го прави през ден-два трябва да си поговорите сериозно, защото не е на добре. Ако става на въпрос за 1-2 пъти в месеца, разбери го и направи компромис. Права си, че тея 2 часа не са нищо, за 2 часа не може да се наспи, НО ако прибавиш тея 2 часа към другите 10, ще разбереш, че почивката става много, а всъщност 2 часа не са нищо.

Най-добре е да се изясните като излезете и да го питаш дали толкова много го натоварваш и защо не иска да излиза. Все пак 4 години са много време и според мен е редно да ти каже истината.

Горе главата !! Всичко ще се оправи....все някога!

[sodomicdream]

Да ти кажа до болка позната ситуация, но реакцията ти на приятеля е всъщност моята.
Аз съм така - хем искам, хем не искам. Причини различни - не съм на кеф, не ми е до еди-кой-си човек, тъпо ми е, имам си друг ангажимент, изморена съм, или... просто губя желание за всичко. В такива моменти съм свикнала да съм сама. Зная, че моято човек никога няма да го разбере това, колкото и да се опитвам да му го обясня, но... фактите са такива. Такива характери да ти кажа са супер трудни за разгадаване и дори за понасяне! Пожелавам ти здрави нерви, мила. ИСкрено ти го пожелавам! Без задни помисли