Neon Black, с някои неща съм съгласна, но с други не мога да се съглася. Знам, че той се връща в 5-6. Излиза с мен от 20 до 22 и 30. Много рядко в това време правим нещо по-различвно от разходка до центъра (а той е на 10 минути път), сядане на някоя пейка( зимата на кафе), бъбрене, целувки, изпращане. Изключителна рядкост е да се любим делнични дни. Не си позволявам да отида у тях без да съм поканена, както и обратното. не му вися непракъснато на главата. Дори снощи му дадох примери за далеч по-обсебващи жени. Случвало се е да не се видим някой ден-дори 1-2 и да не се чуем изобщо по телефона. не съм го превръщала в трагедия. А и още нещо, аз съм на 23 и съм далече от тийн възрастта. С този човек мислим в най-скоро време да заживеем заедно. Как ще стане тогава това с почивката тогава? 2 дни бяхме абсолютно сами, занимавахме се с разни глупости, готвехме си, прахме, михме колата му, играхме разни игри, правихме секс, ам ато каже-спи ми се, го оставях да спи. Аз си гледах Тв, а той си спеше. Да, няма да ми е приятно аз да отида у тях за 2 часа и той да спи, а аз да го съзерцавам влюбено. не искам това. Искам от 24 часа той да намери 2 за мен. да не говорим, че повечето пъти, когато излизаме не сме заедно. Поне 2-3 пъти седмично се случва да сме с приятели, 1-2 дни като не се видим и какво остава за нас? 3 дни по 2 часа да сме само двамата. Много ли е?