Пък аз съм на мнение,че ние жените плачем прекалено много.При последната раздяла пак аз бях тази която си чакаше автобуса за София с мокро лице ,а той беше на 5 метра от мен и стоеше просто така,все едно нищо не е станало.През целия път до нас си мислех как може да съм се влюбила в толкова безчувствено същество...После обаче като се съвзех си казах ,че и двамата отлично знаем едно-със сълзи нищо няма да стане.Можеби аз не съм от хората,които могат да контролират емоциите си,а той и повечето момчета успяват.Не знам какво е станало след като съм си тръгнала,а и не ме интересува.
Съгласна съм с babity по отношение на това ,че са по-горди..Пък и до известна степен точно това се очаква от тях.Не е ли така?