Моето стихче за любовта...

[sunbeamz]

Ами една вечер както си седях и се бях сдухала леко.... ииии то просто нахлу в съзнанието ми.Не е нищо особено,не знам дали ще ви хареса,на мен си ми харесва,не съм го редактирала. Е,кажете мненийце

Девствен плаж,красива нощ,
а тя държи в ръката си наострен нож...
след хилядите му лъжи,
тя все си казваше -"Помни!
Помни,че го обичаш и все в това се вричаш!"
Но дойде моментът,в който
момчето тръгна,тя на този свят сама остана
сама,без никого на нейна страна...
Но тя си мислеше за друго...
за клетвтите му във любов огромни
за никой друг навярно неспособни...
Обич ли?Къде?Защо остана тя сама,
защо държи и нож в ръка?
Може би така завършва любовта...
Защо пред залези съновни,
тя рони сълзи толкова отровни?
Защото любовта е сън,
приспивна като нежен звън-
зарибява те до коленете,
за да викаш през сълзи "Помогнете!"

Чакам

[stefity]

Еми на мене не ми харесва особено.....не че не е хубаво, ами просто всички пишат за загубената любов или за това, как сърцето им е било разбито и просто тези теми за писане стават банални и омръзват на човек. Ако решиш да пишеш нещо, гледай да е по нестандартно за да се запомни от читателите, а не поредното любовно стихче, което ще отшуми бързо. Все пак имаш талант и ако продължаваш да пишеш, ще имаш успех.

[sunbeamz]

Да,много е банална тази тема и за мен.Но както казах не съм сядала да си мисля нещо специално по темата,ами както си се бях сдухала и си седях стиховете просто ми се набиха в мозъка,ей така от нищото.... затова реших да споделя

[zaraaa]

имаш талант, продължавай да го развиваш, хубаво е стихчето според мен