Преводи...

[ScionOfStorm]

...творчески и не чак дотам творчески, важното е да са СМИСЛЕНИ и да са написани на РАЗБИРАЕМ език (смятай български, без прекалено много грешки). Идеята мисля е ясна - да си имаме такава тема с преводи, някой ако има нужда може и да си намери тук някоя преведена песен, т.н... Няма да претрупвам в първия поуст темата, затова ще поустна два-три мои.

-------------

Cradle of Filth – Dusk and her embrace


Слънцето прокапва тихо над спокойни езера
И мъгли призрачни промъкват се с лекота
Вълците сбрани оказват се зловещо им превъплъщение
Вълците, що пред Луна и теб самата са в преклонение.

„Зовът им като моя към теб е...”

И ще дойда аз, призрак безплътен, полу-насън
Безжизнена, мрачно-сияеща моя Кралице.
Родена в древни двери, в отмъстителен звън.
Ти, обрамчена с плът вражеска...
Ерешкигал, гарванокоса,
Съблазънта ти алена обитава замъка древен в еротично отчаяние
Скитащ, долавям мириса ти покрай на свещите блещукащо сияние
Нозе девичи, порцеланова плът, носени в леговището ще са
С аленост в очи и в опръскани дивно чаршафи укроти звяра
Върлуващ в неземна червенина, в трезвост сетне обагрена.

В глухотата на Нощта...
За мен ще дойде тя.

Рисунка от тъмно кадифе, достигнала изящен живот
Досущ Мадона загадъчна, носителка на нощна похот.
И избави ме тя от лъжлива свещена светлина.
Ликът й, тя самата в мен пробуди навек страстта,
Разкъсвайки увиващатия тялото погребален къс дреха.
Знайте, че Смъртта не ще бъде нивга последната ми глътка
Отмора намерил съм във великолепието на нейната прегръдка.

Ло! Бледа моя лунна светлина!

Изприда магия поетична за Смърт и нейното отричане
И шепне тихо за мъгла и глад, що завинаги обрича ме
И целувки трескави потайно в край сетен превръщат се...

„През здрач, мрак и луна
Алена ще капе всяка моя сълза
Досущ чужда кръв и любов прошепната
В неизречена и неродена поредна фантазия.”

Графиня древна, в абанос обвита
Изящна в чиста, снежна белота.
Устни кървави желанието осъществяват
За страст демонична и немилост вечна.


Мрачината черна...
И прегръдката нейна!


Ще прелетим заедно през сумрачните сенки
Облечени във вълча плът в снежния сън.
И свряни под на нощта поредните отсенки
В умове ще звучи на повика кръвен ясен звън.

„Под звезди мълчаливи, плътта ти омагьосва ме...
(Под звездите мълчаливи, Смъртта в мен теб зове...)
В мен дъха пламтящ на целувката ти остави
С тлеността връзката решително прекъсни...”

Елизабет...
Сърцето ми твое е.
Словата ти, родени в благоухание
Носят на вино топлото сияние...

„Нека в прегръдки те държа
С очи асфоделски.
В блясъка на луната желанията отпусни
И в обаяние демонично ти сладко се гърчи.”


Ерешкигал, гарванокоса,
Съблазънта ти алена обитава замъка древен в еротично отчаяние
Скитащ, долавям мириса ти покрай на свещите блещукащо сияние
Непокътната плът от смъртните векове, съществото ми за теб зове.
С аленост в очи и в опръскани дивно чаршафи укроти звяра
Върлуващ в злостна червенина, в трезвост сетне обагрена.
В глухотата на Нощта...
За мен ще дойде тя.


Разпростри бледите си крайници, сукубо дъха спираща
О, как обкръжаващата ни луна пълна
Донася за двама ни мрака на нощта...

---------------------------------------------------

Dark Tranquillity - Terminus (Where death is most alive)

КРАЙ (Където смъртта оживява)

Това е градът-призрак
Дарен с живот от отзвуците на нашите провали.
Осветяван от блестящите лица
Които кръстосват всяка улица.
Каквото преди бе останало
От смиреността – няма го.
Виж се – изкачваш могилите,
Купищата черепи и кости.
Животът тук е забранен –
Виждам повече движение в разпада
Отколкото в хилядите празни очи.

Това е единственото знайно за мен място
Където смъртта е най-жива.
Тук е звеното, където истина превръща се в лъжа
Че най-жива е смъртта.

Впримчващите да царуват, пламъка запали.
После отрупания Щит смело пронижи.
Дамгосан от това, което преди те повика,
На смъртта отпечатъка гордо носи.
Разкъсване – загуба и агония в едно
Дефинират същността на ХАРАКТЕРА.
Оголен е той от всичко, освен Трагедия
Какво остава Животът да намери тук?
Тръгвайте, бягайте, докато не е останало нищо
Тръгвайте, веднага, бягайте – умирането започна.

Това е единственото знайно за мен място
Където смъртта е най-жива.
Тук е звеното, където истина превръща се в лъжа
Че най-жива е смъртта.

И затова бягам от това, което е Мен
Криейки се зад това мъртво, бледо лице.
Какво стана с желанието, с нуждата, с копнежа?
Какво стана с почтеността, с цялостта?
Въображението ми е просто проклятие тук
Където лесно забравени бяха толкова много.

Това е градът-призрак
Тела биват влачени по безкрайни улици
Давайте напред, не ще се върнете
Виждал съм повече уж смилително унижение
Отколкото вие някога сте можели да скриете във вас.

Това е единственото знайно за мен място
Където смъртта е най-жива.
Тук е звеното, където истина превръща се в лъжа
Че най-жива е смъртта.

[Riot]

превод плс

Irasha ii, omachidou sama,
kenso mamire no konomachi no ensou dama,
tamani ichido tsuite oide,
sekaijyu miru yo suruhodona goukana,
Japan, Ichiban,
Jump around saruchie no deban,
Teriyaki Boyz in the place to be,
Misete yarou (hai!) in the VIP.

Like Kanada tai tetsu o now,
Drop it on lets go now (now),
Na nachima maeni netsu wo hassan,
Lets not chiki chima over,
Lets go nets go,
Tsuki iro over every color,
Esgo (e~? sugoi),
Need you, 'walk out' jyanai, negro,
New dekisora watashi mo big boy.

Like a ka(ahn)kiyou tokasa,
Mateba ii zehi soap site yo,
Intercept shite fuck site,
teki hanzai wa banzai,
Hora pants down,
From a back up on the post,
Dou itasu? kyou wa four points,
From far east coast to
Dousa sai,
(watashi no gaisudou!)