Според мен първата болка е по-голямата
Изживявала съм го не въднъж,но последния път беше за последно..това няма как да се повтори..
Да обичаш едно момче 2 години...да не погледнеш никой друг..той да знае,че имаш такива чувства и да не ти казва поне едно Здрасти като те види в даскало (бяхме от 1 училище)..Когато сме заедно в една компания имам предвид да не се обърне дори за миг да те погледне...да се държи с теб по такъв ужасен начин..а ти..ти да го обичаш като луда независимо от държанието му към теб и това в продължение на две години..Когато си намери гадже да се опита по възможно най-добрия начин да се държи с нея пред тед да те кара да ги гледаш как се прегръщат,целуват докосват..ЗА МЕН НЯМАШЕ ПО-ГОЛЯМА БОЛКА ОТ ТАЗИ!!!
Но аз знам,че някой ден той ще бъде на моето място независимо с кой и чак тогава може да се сети как се чувствах аз и да разбере какво ми е..но тогава ще бъдее мн късно..