Благодаря за коментарите...Вчера мислех,че ще съм изправена пред най-голямо предизвикателство,защото момчето в което бях влюбена до скоро беше тука в моя град(той живее в София) и не бях сигурна,че съм го забравила напълно,защото в него се влюбих за пръв път и то адски силно...Но вчера когато го видях не изпитах никаква тръпка...дори когато бях с него(защото излезнахме с него като приятели,да се видим за малко)си мислех за моя приятел...оф искам само него и никой друг и именно тази история ме кара да си мисля,че трябва да го чакам,разбира те ли,ако трябва да се разделим по някакъв повод без значение какъв,за мен все едно светът се срива до основи...независимо дали хората виждат смисъл в това да го чакам и то може би няма...ама аз намирам поне малко преспектива...дори да се мъча поне знам,че ще съм с него след това и ще ми бъде хубаво...