Здравейте..не знам какво ме накара в 22.30 посреднощ да пиша това.Може би съм толкова отчаяна вече,че просто откачам.Даже не знам защо пиша тук..вие не можете да ми помогнете,но..просто да си излея мъката.така..във ваканция съм от 2 месеца,но с нищо не я зпомних..нито предишната..нито по предишната..просто..прекарв ам всички ваканции в къщи.Няма с кой да изляза и като казвам че няма с кой,наистина е така.Просто напуснах стария си клас,преместих се в елитно училище и така...стоя си в къщи и си мисля за всичките ми несподелени ,,любови" досега,за всичките предателства от уж най-добри приятели...за всички тези грамоти,и отличия,които всъщност ме карат да се чувствам още по далечна от другите.Днес уж щях да съм на имен ден...Уж де.Всеки ден е еднакъв,дълъг,скучен и най-важното самотен.Вместо да ме подкрепят,бившите ми съученици ми завиждаха,и правеха всичко възможно да ме злепоставят...не се радвам на мъжко внимание,не защото съм грозна(винаги са ми казвали че съм принцеса,луничка и т.н) просто те някак си се чувстват..как да кажа..момчетата не обичат умни момичета,а когато момичето е и силно и умее да се защитава..още по-зле..Те бягат уплашени.Винаги ли ще е така?Колко безсънни нощи съм имала знаейки че другиоте са навън,с гаджета,кефят се,а аз....у нас...с компютъра.ХАха..колко съм жалка.както и да е...няма смисъл да ви занимавам повече едва ли ви се слушат глупости...