Това,което няписах се още няма име...се пак току-що се роди

[Make_Love]

Отдавна нощта бе преполувила и Ерик вървеше в една тъмна уличка.Мислише си за онази сексапилна девойка в бара "При Джо",която не бе успял да свали...Ядосваше се,мислише си за нея като за кучката,която спи с всички освен с него...Във въображението на яки мъжага изплуваха грозни картинки...представяше си как я чука я някоя глуха уличка,виждаше обляното й в сълзи лице..,виждаше болката в очит...
Мисълта му бе прекъсната от силно изтрополяване...последвано от вик...вик за помощ
Ерик се огледа,но не видя никого...,някъде от близо се чуваха стенания на жена и злобни заплахи...гласовете му бяха познати.
-Така ли ще постъпваш с мен курво?Боли ли те,а кажи ми БОЛИ ЛИ?Няма кой да ти помогне,смотанячке..
Момичето пищеше от болки....
-Мъртва си разбра ли?МЪРТВА?-отново изсъска същия глас
Ерик се затича...,не знаеше къде са,но се ориянтираше по гласовете
В края на улицата,до една телефонна кабина се бяха струпали трима,четирима здрави мъже.
-Ей,вие тъпаци
Двама от биячите се обърнаха към него и ги обходиха с поглед,не беше никак трудно,дори и в тъмнината, да забележат,че смелчагата е два пъти по едър от тях..
-Оставете я!-Заплашително им каза младежът
-Или какво?! Да не мислищ,че ще ни спреш?!Та ние сме четирима,глупако!-Каза най-якият от биячите.
В тъмното лицето на Ерик не се виждаше,пред него имаше улична лампа.по-точно единствената улична лампа,която работеше.Светлината от нея бе слаба,оранжева,но достатъчно светла за да се види лицето на смелчагата...Той направи две крачки и застана точно под нея...
Биячите замръзнаха!Бяха очаквали всеки друг,но не и него всеки друг,но не и Скалата.. или по=точно Ерик.Той беше най-силният и буен измежду всички в този град.Умът му бе остър като бръснач и предвиждаше всичко,до най-малкият детайл.Биячите се спогледаха и тръгнаха към него,той не трепна само се усмихна и зачака...
Момичето лежеше на земята,трепереше от страх,лицето й бе обляно в кръв и сълзи....
Започнаха да се бият макар и да знаеха какво ще се случи...Ерик бе твърде як и четиримата нехранимайковци едвали щяха да му създадът проблем.Не след дълго трима от четитримата бяха на земята...трепереха от страх,станаха и побягнаха..,последният само погледна Скалата и му каза заплащително..-Не си мисли,че това е всичко!-след което и той побягна...
Това беше Дерек,тартора на групата или както тук ги наричаха :Главатарят:
Ерик моментално отиде при девойката.Тя все още лежеше на земята,гърчеше се от болка.Той я повдигна и когато погледите им се срешнаха тя потрепери...
-Добре ли си?-изплашен попита Ерик
-Моля Ви,не ме наранявайте,моля Ви-през сълзи каза непознатото момиче
-Спокойно!Ще ти помогна!
Въппреки мръсното и окървавено лице на 16-годишното момиче,Скалата забеляза,че е ослепително красива! Вдигна я,а тя изстена от болка,цялото й тяло бе покрито със синини...Момичето омота ръцете си около вратът на своя спасител и положи главата си в/ху рамото му.Ерик вървеше бавно,а улицата ставаше све по-тъмна и по-тъмна докато изчезнаха от полезрение.



П.С
сори за правописните грешки после ще ги коригирам и ще напиша продължението,а вие кажете какво мислите ....

[zaraaa]

Страхотно е, очаквам с нетърпение продължението

[Inloveee_]

Да, много е добро

[Make_Love]

...мм ето и втората част така както е тръгнало сиг ще стане нещо като малка книга по-скоро поредица от малки разказчета,абе не знам



Всъщност действието се развиваше в Британско градче,известно с търговията си по онова време и с икономическата си разруха сега.
Градчето беше пълно с банки,но и с купища бедняци,а Ерик бе един от тях.Той беше висок,едър,почти двадесет годишен англичанин.Имаше тъмна,почти черна къса коса,а очите му бяха проницатено зелени.Бе роден тук в Ливърпул и градчето не се бе променилоОще от малък Ерик беше бунтар,явно го бе наследил от баща си,който за жалост не помнеше много добре.Бащата на Ерик,Едуард бе загинал на фронта.Още преди да замине Едуард искаше да говори с пет годишния си син.-Ей,малчо,я ела тук бързо!-закачливо каза Еди
-Хей,тате,прибрал си се по-рано-детското гласче на Ерик зазвъня из стаята
-Да и трябва да говоря с теб,по мъжки!-Смигна му Еди
Усмихнат до уши Ерик се заатича към баща си,но изведнъж той закова на място."Боже татко иска да говори с мен като с мъж ...каза си Ерик...,а аз се държа като бебешок"....и всъщия момент,"мъжът" направи гримаса и продължи да ходи (сеедно не бе спирал нито за миг) на пред,но сега ходеше наперено...имитираше баща си
-Хей,фъстък,искам да ти кажа нещо много важно!
-Ааа,татко щом ще си говорим мъжки какво е това "ФЪСТЪК"-троснато го сяде малкият "мъж"
-Да,сине, прав си!,...Виж (продължи той),знаеш,че трябва да замина,но за съжаление по-рано от колкото очаквахме..!
Очите на Ерик започнаха да се пълнят със сълзи,но по дяволите той беше мъж,водеше мъжки разговор,а мъжете са силни и не плачат,нали?!
-Кога тръгваш?
-Днес.
-Добре!-глъсът на малчугана трепереше,но нито за мик той не показа колко му е тъжно
-Искам да ми обещаеш нещо-..продължи Еди
-Добре,тате,какво?
-Отсега на татък ти ще бъдеш мъжът в тази къща!Ще помагаш на майка си,ще я слушаш .....
-Добре,тате,докато се върнеш аз ще съм МЪЖЪТ в този дом
-Да-въздъхна Еди-.....,но аз мога и да не се върна за това..
-Но,татко...
-Никакво "НО"-студено го сяде той-Обещай ми!!!
-Обещавам,тате,Обещавам!Ще помагам на мама,ще я слушам и ще я глезя
-Така те искам!!
-Двамата се усмохнаха
-А.щях да забравя-Еди бръкна в чантата си и извади една грамофонна плоча,на нея с черно букви бе исписано "The Beatles" ,a точно под името на групата с по-малък шрифт бе написано "HELP"..
...Мисля,че ще ти харесат-продължи Еди-Те са бунтари също като теб и са оттук!Змаеш къде е грамофона.Ерик пое плочата и баща му го целуна по челото.Това беше първият и последен мъжки разговор,които водеха.Това беше последният спомен на Ерик за баща му.
След 4 месеца получиха телеграма.Майката на Ерик,Лили,я прочете.По лицето и се стичаха сълзи и тя отиде при малчугана.
-Ерик,скъпи!
-Мамо,какво ти е?
-Ерик....
Ерик се изправи,беше пораснал с около 10см
-Ерик..татко ти,татко ти...,няма го вече!
Очите на Ерик се пълнеха със сълзи,но той се държеше мъжки...
-Мамо,отсега на татък разчитай на мен за всичко!Аз съм тук,мамо,до теб и винаги ще бъда.Аз ще бъда мъжът тук,обещах на татко!
Лили се усмихна,не можеше да повярва що за имане бяха отгледали,прегърна го и през сълзи каза-Моята малка скаличка! (и от там започнаха да му викат Скалата,все още не бе никак силен,но психичеки бе здрав като Скала)...след минутка Ерик пусна майка си..-Мамо,ела!Двамата отидоха в хола и Ерик намери онази плоча,която баща му му беше дал. Той отиде до грамофона и се надигна на пръсти,постави тавата,седна до майка си и след секунди...се чу песента на Ерик,неговата песен,песента оставила ярък отпечатък в съзнанието му,оставила следата на баща му.И щом Ерик чуеше тази песен,той се сещаше са баща си и за молбата му ....



Ерик бе силен,корая,умен,дибър и чувствителен бунтар.Бунтар какъвто баща му го помнеше!

[zaraaa]

Много ми хареса момента, в който разкаваш за бащата на Ерик, разговорът им, а след това и как е приел смъртта му, страхотно е просто Браво, продължавай все така