Какво правите когато имате нужда от някого а няма никой при вас... и не е имало ... до сега ... а единственото от което се нуждаете е малко разбиране и подкрепа .... Какво правите когато надеждата бавно започва отново да умира в вас... когато отчаяно се нуждаете от приятел ... от някой който да ви изслуша от някой който ще може да те посъветва нещо ..... Има дни когато се започва всичко това и аз просто неиздържам ... незнам какво да правя и просто се надявам да отмине всичко ... и тези нужди да не се завръщат никога .... някак ставам онова несигурно и изплашено момиче ... и започвам да се отказвам от нещатата за които предишния ден съм си била обещала да постигна .... някаква празното просто ме облива .... ставам една отпаднала и немога да свърша нищо както тряя .... Единственото нещо което така бих искала да имам е просто някой приятел... защото повечето хора които ми се водят "приятели" са просто едни познати .... и тъй като нямаше никой на когото да кажа всичко това .... реших просто да разкрия една част от мен ... тук ... Просто бих искала да знам дали има някой който се е чувствал по този начин .... и какво е правил по въпроса ... Понякога ми е толкова трудно ... а дори ме е страх да споделя с някой ... защото знам че няма да ме разберат правилно и всеки път и да споделя нещо с някой ... се чува едно и също " ее голяма работа сяя до утре няма да ти има нищо споко всичко ше се оправи ... " А дали наистина ще се оправи ... та просто ако случайно на някой му се е случвало нещо такова да пише мм ако може без тъпи коментари .... Благодаря на всеки който си е напраил труда да прочете темата ...