Т'кааа. Седа си в петък вечерта и си чета "Космо"-то. И... стигам до статията: "Как да го задържиш - пардон, задушиш". Накратко (за който не е чел) се разказва за разни отчаяни жени, които не вярват в себе си, упорито смятат, че не заслужават любов, опитват се да се вкопчат във всеки, който от незнание се захване с тях и се "радват" на огромен любовен неуспех. С краят на статията дойде просветлението ми. Ами... тъжно, но се оказа, че съм една от тези... Огромна част от опитите ми за сполучлива връзка през последните 3 години завършиха точно по такава причина. Онзи, гологлавият красавец... еми, да, признавам, че наистина попрекалих като го скарах с гаджето, звънях му постоянно и го тероризирах, но не смятах, че е толкова зле. Или пък онзи, другия, който след като си бяхме писали една вечер настояваше безумно много "да пробваме". И аз, от страх да не си умра сама се съгласих. Така, знам си недостатъците, ужасни са! И в повечето време наистина мисля, че не заслужавам никой да ме обича заради тях. Работя по въпроса, опитвам се да се променя и де факто напредвам малко по малко, но напоследък в страха, че ще си умра сама и никой никога няма да ме обича започнах да изглупявам. Дори се замислих дали ако легна със сладура, който ми е навит от няколко месеца няма да се "прежали" и да опита с мен (да се вземе в предвид, че още отначалото ми се каза, че се интересува само от секс). И даже му звъннах и... точно на време здравият ми разум се обади! Винаги съм имала ниско самочувствие и съм го смятала за оправдано. Но от ден на ден то се снишава повече и повече и започвам да се безпокоя, че един ден ще направя някоя сериозна глупост заради него. Ако някой знае как да си помогна - да каже! В противен случай може и да постне нещо тъпо. :P