днеска имах много време за размисъл и се замислих над един въпрос за който в последните години нямах никакво време да го мисля, а именно "щастлив ли съм?"

аз в личен план съм невероятно щастлив!
накратко - имах ужасно детство, майка ми почина като бях 6 клас, наложи се да се сблъскам още като дете със суровия живот и израстнах в липси и лишения, но това ме направи много силен, знаещ какво искам и как да го постигна! е сега, въпреки че не съм богат имам всичко за което съм мечтал, а именно човек до себе си когото го е грижа за мен, на когото мога да се доверя, да ми бъде опора в труден момент, да бъде всичко за мен... имах много негативно отношение към всички момичета преди да срещна сегашната си приятелка, защото всички искаха само едно - пари! много от тях се подиграха гадно с мен. тя за пръв път ми доказа че мога да обичам някого истински. единствено от нея получих това което ми липсваше през всички тези години - просто малко любов...
наистина съм много щастлив и ми се иска всичко да продължи завинаги, даже съм склонен да вярвам че ще е така, защото всичко с нея е невероятно, всеки момент е страхотен. за толкова време изобщо не сме си омръзнали, не сме се карали, разбираме се чудесно, имаме си доверие. и най-вече за пръв път досега си правя планове за бъдещето в дългосрочен план, като тя присъства в тях като опорен пункт и стимул да правя нещо за да ги осъществя!

кажете вие, какво ви е на сърцето?

написах го защото просто исках да споделя, на всички които ме познават съм им втръснал да им го повтарям...
едно много влюбено момче на 21г