Тая вечер за пореден път се убеждавам,че мъжките никога няма да ги разбера. От 3 месеца НЕ сме заедно,за бога.Последния път в деня на рездялата се държеше като пълен непукист,като някакво лишено от чувства създание неспособно да мисли за друг освен за себе си.А сега какво,.."Ти съвсем ме забрави.Ти не пишеш.Не се обаждаш.Явно нямаш какво да ми кажеш.." Е извинявам се,обаче през цялото време той беше заетият,който постоянно е я на работа,я навън с приятели,я да прави ремонт и какави ли не още глупости. Казвам му да се успокои и той "Потърси малко вина в себе си.Защо все си мислиш,че в другите ти е проблема?" Озадачена съм...