Връзка на семейни начала или брачен живот?

[Erica]

Аз съм за 2-те в последователността да поживеем заедно и да се оженим. Определено искам да имам сватба, да съм обвързана с някой, да знам, че сме семейство, да не търча години наред по институции да признаят децата му за негови. Знам, че преди време се обсъждаше закон, според който ако се живее на семейни начала над 3 години, двойката се третира по семейния кодекс-т.е. няма значение дали имаш брак или не с изключение на развода. А и не месля, че ако само живеете заедно, но сте градили дом, имате деца и прочие, ще си тръгнеш с лека ръка. Това просто няма как да стане. Да, разводът не е приятна работа. вече в семейството имаме, но вече мина повече от 1 година, откакто сестра ми напусна бившия си, има нов любим, живее в самостоятелно жилище..това не краят на света!

Искам да ми прадложи брак.
Искам да кажа ДА.

Искам да се обвържем.
НО след като сме поживели заедно 1-2 години.

И аз така мисля.

[Valkyrie]

Valkyrie, познавам една двойка, която не искаше брак изобщо, имаха си дете(даже момичето вече чака второ) и беше ходене по мъките да го признаят. То не бяха ДНК експертизи, то не беше моткане по съдилища и чудесии. Накрая се принудиха да се оженят, за да няма подобно размотаване и с другото им дете. бяха се побъркали направо. След като не е важен подписа, направи го като си бременна, за да не се мотаеш по съдилища, докато детето ти влезе в 1-ви клас.

Разбира се законът не е идеален. по закон от датата на развода до раждането на дете от жената, ако не са минали 10 месеца, то се признава на бившия мъж. На 1 позната синът й се разведе с жена с януари да кежем, но тя е имала извънбрачна връзка и ще роди детето 1 месец преди да се навърши този 10 месечен срок. По закон то е на бившия й мъж и пак трябва да се ходи по съдилища да се признава, че не е. Ако беше се омъжила за любовника си през това време, това нямаше да се служи. Бракът е създаден да защитава детето. В 2-та случая е било жизнено важно да се сключи брак.

ПРИПОЗНАВАНЕ

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.

ФОРМА НА ПРИПОЗНАВАНЕТО

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.

Я виж тук какво пише. Май всъщност не е толкова сложно, а? Цитирам семейния кодекс.
Аз пък познавам семейства, които нямат брак, а въпросът с фамилното име и бащинството е уреден веднага след раждането.
А най-важното за едно дете е да расте сред любов. Бракът не може да гарантира това.

[hahavteen]

Като че ли ми се иска да се видя в бяла рокля...и цялото внимание да е само мое - все пак съм зодия Лъв

И аз така

Аз се чудех защо си ми толкова симптична пък ти си от мойта зодийка

[SINDEL]

Не съм против нито едното, нито другото. Ако за себе си трябва да избирам, бих искала да се омъжа, особено ако ще имаме дете с въпросния 4овек. Не само от гледна то4ка на това, 4е ще е много зор докато го признаят ина4е, а просто защото искам детето ми да расте в истинско семейство, а не мама и тати да имат разли4ни фамилии. Не казвам, 4е има някаква логика, но бракът ми се вижда дале4 пове4е вдъхващ доверие и дале4 по-сигурен.
Освен това съм жена и да, ме4тала съм си за бялата рокля и пръстените и вси4ко И не виждам нищо лошо. А и ми се иска пове4е от вси4ко на света да делим една фамилия с 4овека, когото оби4ам.

[Erica]

Като че ли ми се иска да се видя в бяла рокля...и цялото внимание да е само мое - все пак съм зодия Лъв

И аз така

Аз се чудех защо си ми толкова симптична пък ти си от мойта зодийка

Ние лъвчетата се надушваме явно

[krem4et0]

Valkyrie, а за другия цитиран от мен случай какво ще кажеш? По твоите извадки излиза, че аз мога да хвана 1 дете от улицата и да кажа, че съм му майка......то ако беше така, едва ли щеше да има мудни процедури по осиновяване. Дори и така да е по закон, аз съм свидетел, че процедурата не се изчерпва с 1 подпис, а с ходене по съдилища, ДНК експертизи и други простотии. И след като бракът и подписът нямат значение, защо не го направиш? нали е все тая?

[SunShinePearl]

2-рото изобщо неискам там рокли и глупости а ако имам дете и видя че нещата стават по сериозни когато то попорасне(искам да види сватбата ми)ще направя граждански брак но НЕ с рокля

[krem4et0]

Защо не правите разлика между сватба и брак? Сватбено тържество може да си направите и без брак, както и обратното. В повечето случаи се съчетават, но това изобщо не е задължително. Да, аз искам сватба. Искам да ми се случат тези неща, които се случват напознатите ми булки. Но искам и бракът, който да стои зад тази сватба. Може да разпишем 1 година преди сватбата, но искам брак. Искам да съм омъжена, да съм обвързана, да съм семейство. По новия Семеен кодекс няма да има съжителство на семейни начала, а фактическо съпружеско съжителство или фактически брак, което от правна гледна точка ще дава еднакви права и задължения на двойките......В случая дали сте подписали или не-пак сте си женени, ако живеете заедно определен период. Азобаче не искам да съжителствам "ФАКТИЧЕСКИ", а да сме семейство. Четох сега разни коментари по повод измененията в кодекса и там го казаха-бракът е даден от Бога на хората. Той е свещен съюз между тях. Смятам, че да поживея с половинката си е наложително, за да свикнем заедно и да видим дали ще се понасяма за повече от 2 дни. но неминуемо това искам да завърши с брак(е, ако не се издушим). И заради бялата рокля, и заради обвързването-искам. Май много ви плаши това обвързване. нима си мислите, че като не сте обвързани по документ, общият ви дом, деца, минало, щ ви обвържат много повече!

[Erica]

Смятам, че да поживея с половинката си е наложително, за да свикнем заедно и да видим дали ще се понасяма за повече от 2 дни.

Много си права,че е наложително да се поживее с половинката.Съпругът на една позната е имал връзка 6 години - купуват си жилище заедно,заживяват заедно и нещата просто не са се получили и са се разделили...,докато с моята позната още от самото начало си заживяват заедно и на 9 месец той и предложи брак - вече 2 години са семейство...Така че определено е необходимо,преди това да поживеят заедно...Защото,когато всеки си се прибира в тях е едно,а когато си знаете и мръсните чорапи е малко по-различно...

[xxxSnowflakexxx]

Когато двама се обичат, няма значение дали са сключили брак или не.

[huligankata]

Определено бих искала да сключа брак - може както казаха преди мен първо да поживееме заедно , но определено не ми се иска да се отказвам от това да бъда булка, да си създадем семейство и т.н. Някак си сватбеният ден е един от дните в които се чувстваш специална, най-красива, всички са се събрали заради любовта ви и т.н.

[iiirish]

Уж се правите на големи, а хич не разсъждавате трезво Какво разбираш под израза "по-лесно е да си хвана чукалата и да си замина" Изобщо чуваш ли се какво говориш? Тук говорим за дългосрочна връзка на семейни начала, което може да включва и деца. Тук дори едното момиче каза, че е дете точно на такава връзка. Да не мислиш, че отговорността е по-малка? Когато си с дете на ръце няма да те интересува подписала ли си нещо или не, а ще мислиш за него. И каквото и да става, за да има то семейство и да израстне като нормално дете, ти пак няма "да си хванеш чукалата".
От друга страна, дори и да нямате дете, ти пак си градил тази връзка въз основата на хиляди компромиси, поели сте тази отговорност да се отделите и да живеете заедно, да не мислите, че е толкова лесно да се изнесеш от къщи в някой слънчев ден? За да сте направили тази крачка значи сте напълно сигурни един в друг, това е отговорност. Не може всеки път щом се влюбиш да си хващаш багажа и да се изнасяш, а като не стане да отиваш при мама и тати. Че тогава дори и отношенията с родителите ти няма да бъдат същите. Всичко се променя. Пък и живеете, живеете заедно, ставате на по 30 и ако тогава се разделите какво става? На 30 да започваш отначало? Не е ли малко трудно? С тази раздяла плюеш на всичко, което до момента си постигнал! И на всичко това ти му казваш "лесно е да си хванеш чукалата и да си тръгнеш" Не, не мисля така!
Не мога да разбера как така си мислите, че всичко което хвърчи се яде?! Задълженията са същите, отговорностите са същите, отношенията са същите....!
Аз лично не мога да кажа дали съм за или против брака. От една страна ми се иска да прекарам този специален ден, от друга като се замислиш колко разходи са това.... пък и цялото това тръбене "елате ме вижте", за хора които познавам и не познавам, мисля че е излишно. Ако ще се прави сватба, то тя ще е във възможно най-тесния възможен кръг от хора.

[Valkyrie]

Valkyrie, а за другия цитиран от мен случай какво ще кажеш? По твоите извадки излиза, че аз мога да хвана 1 дете от улицата и да кажа, че съм му майка......то ако беше така, едва ли щеше да има мудни процедури по осиновяване. Дори и така да е по закон, аз съм свидетел, че процедурата не се изчерпва с 1 подпис, а с ходене по съдилища, ДНК експертизи и други простотии. И след като бракът и подписът нямат значение, защо не го направиш? нали е все тая?

Аз казвам как стоят нещата по закон, също казвам, че познавам хора, които са свършили тази работа по този възможно най-лесен начин. Свидетел съм на това. Също имам братовчедка, при която нещата не се получиха така, но там причината май беше тази, че бащата на децата не беше разведен с втората си жена все още май (не съм сигурна, все още не съм много запозната със законите). Не мога да знам какви са причините, които са попречили в случая, за който ти говориш, проблемът да се разреши по лесния начин. Едва ли можеш да вземеш дете от улицата и да си го запишеш като твое. Но процедурите при осиновяване са съвсем различно нещо. Там вече говорим за деца, родителите на които не са могли или не са искали да ги отглеждат. Признаването на дете при раждане (което явно не винаги е възможно) е свързано с желанията и на двамата родители, така че не смесвай нещата.
А ти защо толкова упорито ме караш да се подпиша? Просто не искам, за мен това е глупаво и безсмислено. Може би има още една причина, споменах нещо в една друга тема. Не искам да се опитвам да задържа нещо или някого завинаги. Искам да се радвам на всеки миг, но без да има нещо, което може да попречи на този миг да си отиде. За мен щастието, което е освободено от идеята за "завинаги", е много по-пълно, много по-красиво. И това не означава, че мисля, че може да поискам да си тръгна. Напротив, бих изживяла много животи с човека до себе си. Ние и сега сме семейство, много повече, отколкото много хора, които са сключили граждански брак. Но за мен е много по-истинско да се радваш на това, което имаш, без да искаш да го задържиш. Не мога да го обясня по-добре. Може би трябваше да кажа само "Ми просто не искам.", но все пак се надявам да усетиш какво имам предвид.

[krem4et0]

Изборът си е твой. На мен реално изобщо не пречиш. Аз съм решила за себе си, че искам с този мъж да съм семейство, а за мен семейството значи брак, обвързване, 1 фамилно име(е, след моята фамилия де). Не е заради консерватизъм. Просто искам да празнувам любовта си. Просто искам да съм свързана с този човек прд хората и пред Бога. Просто искам всичко да знаят, че съм негова жена, а той мой мъж. Искам да сме съпрузи. Ти след като не искаш си е твоя работа. Само ти пожелавам да нямаш подобни проблеми, защото се случват. И както веч казах по новия закон, който ще влезе в сила след 4 месеца, няма да има разлика дали сте женени или не. Процедурите ще са същите. Просто предпочитам да сме съпрузи, а не да съжителстваме "фактически". това ми се струва отвратително като понятие. Все едно не сме семейство, а съквартиранти...

[LovelyGirl]

Бих искала 1во да поживея с човека,който обичам известно време само на семейни начала,а след това вече и брак.

[Josefinne]

Аз ще се омъжа, когато реша да имам деца.
Преди това искам първо да живея сама няколко години.
След това искам да живея с приятеля си няколко години.
И ако нещата се получават - да си направим семейство.