Аз в момента живея на семейни начала с приятеля си. Няма сила, която да ме накара да сключа граждански брак. Подписът няма да направи любовта ни по-силна. Подписът няма да ме направи по-сигурна в неговата любов. Искам да си купя булчинска рокля и някой ден сигурно ще го направя, но това ще бъде просто едно парти с официални дрехи и малко по-различен повод за напиване. Искам да съм завинаги с този човек, искам да имаме много деца, но дали държавата ще официализира нашата връзка - какво значение има това? Двама души, които се обичат, могат да изразят любовта си по твърде много различни начини. За мен подписът в гражданското (или както се казва) не е един от тях. Аз съм достатъчно сигурна в чувствата си и в него, не са ми нужни други гаранции. А най-прекрасното в случая е, че той също не иска да сключваме граждански брак. Идеалната половинка за мен!
Редакция: Моите деца със сигурност ще са извънбрачни, колкото и да не ми го пожелаваш. И със сигурност ще си имат съвсем достатъчно истинско семейство. И със сигурност ще са повече от достатъчно щастливи. Така, както човекът до мен в момента е моето семейство. Без да имаме една и съща фамилия. Семейство не се създава с документи. Семейство се създава с любов.
Втора редакция: Забелязах как е формулиран въпросът на анкетата. Зададен е неправилно. Връзката може да е обвързваща (ебаси и повторението) дори и без подпис. Това, че можеш да си тръгнеш, когато си поискаш, важи и за брака. Само дето там нещата се усложняват излишно. Един човек винаги може да направи това, което иска. Подписът няма да те спре да изневериш, няма да те спре да изоставиш, няма да те спре да съсипеш човека до себе си. Дори си мисля, че има хора, върху които подписът има по-скоро деморализиращо и потискащо влияние, вместо да им дава сигурност (примерно), макар аз да не разбирам това разбиране за сигурност.