Аз съм за 2-те в последователността да поживеем заедно и да се оженим. Определено искам да имам сватба, да съм обвързана с някой, да знам, че сме семейство, да не търча години наред по институции да признаят децата му за негови. Знам, че преди време се обсъждаше закон, според който ако се живее на семейни начала над 3 години, двойката се третира по семейния кодекс-т.е. няма значение дали имаш брак или не с изключение на развода. А и не месля, че ако само живеете заедно, но сте градили дом, имате деца и прочие, ще си тръгнеш с лека ръка. Това просто няма как да стане. Да, разводът не е приятна работа. вече в семейството имаме, но вече мина повече от 1 година, откакто сестра ми напусна бившия си, има нов любим, живее в самостоятелно жилище..това не краят на света!

Искам да ми прадложи брак.
Искам да кажа ДА.

Искам да се обвържем.
НО след като сме поживели заедно 1-2 години.

Valkyrie, познавам една двойка, която не искаше брак изобщо, имаха си дете(даже момичето вече чака второ) и беше ходене по мъките да го признаят. То не бяха ДНК експертизи, то не беше моткане по съдилища и чудесии. Накрая се принудиха да се оженят, за да няма подобно размотаване и с другото им дете. бяха се побъркали направо. След като не е важен подписа, направи го като си бременна, за да не се мотаеш по съдилища, докато детето ти влезе в 1-ви клас.

Разбира се законът не е идеален. по закон от датата на развода до раждането на дете от жената, ако не са минали 10 месеца, то се признава на бившия мъж. На 1 позната синът й се разведе с жена с януари да кежем, но тя е имала извънбрачна връзка и ще роди детето 1 месец преди да се навърши този 10 месечен срок. По закон то е на бившия й мъж и пак трябва да се ходи по съдилища да се признава, че не е. Ако беше се омъжила за любовника си през това време, това нямаше да се служи. Бракът е създаден да защитава детето. В 2-та случая е било жизнено важно да се сключи брак.