Историята ми е повлияна от тази http://www.vbox7.com/play:ef836eb6 песен

Един ден се събудих и ... не беше до мен. Всъщност, нито една сутрин не е била до мен. Освен онази... Отворих очи, а тя се беше вкопчила в мен и сънуваше сладко. Целунах я! Тя се събуди.
- Какво правиш? – измъмри сърдито – 6 часът е! Защо си буден? Хайде заспивай!
- Не-е-е... Ще будувам и ще ти се наслаждавам.
Започнах да я целувам...., поставих ръка на лицето и... започнах да я галя...
- Искаш ли да си поиграем? – попитах я спускайки ръка надолу...
- Ах, ти! Малък палавник! – усмихна се – Не ми се усмихвай така невинно!
Защо не слушаш като ти говоря да заспиваш?
- Лош съм! Съжалявам! – промълвих тихо, правейки нацупена физиономия-
И сега какво? Ще ме накажеш ли?
- Ще те завържа здраво да не мърдаш!
- Ако искаш, може да ме закопчаеш?!?
Тя ме погледна похотливо, а в очите и се четеше: „Какво си намислила пак?” Протегна се да си вземе чантата и се обърна към мен:
- Мисля, че ти заслужаваш повече да бъдеш наказан!
- Не си познала! – взе белезниците, които изкара от чантата си и ги сложи
на ръцете ми.
- Люби ме!
- Искаш да те обладая ли?!?
- Заповядвам ти!
Целуна ме страстно по устните, захапа леко дясното ми ухо, целуна ме по врата, после захапа зърната ми.... Толкова силно, да са усетя болка и не прекалено, за да ме накара да изтръпна желаейки я все по-силно. Изведнъж ме хвана и ме сложи да лежа по корем. Усещах пръстите и по кожата си едва, едва. Почти не ме докосваше, караше ме да горя целия. После започна да ме целува, да плъзга езика си по-гърба ми, да се спуска надолу... и да прави плавни кръгови движения с езика си по корема ми... Отново ме обърна, така че да виждам лицето и. Целуваше ме и не спираше да ме гледа в очите. Продължи надолу, после към "срамната област".
- Да! – най-кратката дума, която можех да изкрещя! – Лягай! – извиках и малко
по-късно. Надвесих се над нея, целунах я страстно, захапах долната и устна и не я пуснах, докато не усетих, че започва да изпитва болка. После захапах зърното й и продължих да се спускам надолу...
- О.... Да...! – харесваше й и не спираше да произнася името ми. Обичах, когато
я изкарвах извън кожата й.
След един час лежах сгушен в нея и я гледах...Тя беше затворила очи и дишаше тежко.
- Беше най-невероятната сутрин в живота ми! – казах й тихо и я целунах по
горната устна. Тя ме погледна с онзи поглед, който така и не успях да разбера. Все едно искаше да ми каже нещо, все едно ми го казваше вече, но устните не се помръдваха! Усмихна ми се! Усмивка, която казваше „Обичам те!” . Нямаше нужда да го чувам просто... и я целунах по бузката.
Изведнъж някой започна да блъска по вратата. Докато се обърна, вече беше разбита. Трима огромни мъже нахлуха в апартамента. Знаех си, че пак се беше забъркала в нещо, а обеща да не го прави повече. Опитах се да ги спра,един падна,но другите я бяха ударили много лошо. Почувствах ужасна болка и от удара с които ме изненадаха и аз явно съм изгубил съзнание. Когато отворих очи беше за малко явно бях много зле пребит.Виждането ми беше замъглено.... Всичко беше в кръв, мебелите бяха потрошени, а тя ме видя как лежа на земята стенейки. Пропълзя до мен, взе телефона си и извика бърза помощ. Целия бях в кръв. Проплаках последната си сълза.
- Дишай! Моля те!Дишай!- тя ми казва
Аз я погледнах за миг..
- Събуди се! – Започна да ме удря и да ми крещя. - Отвори очи!-казва тя.Нямах сили да дишам,но промъмрих последните си думи към:"Винаги ще те обичам...."
Не помръднах повече,затворих очи и видях бяла светлина