До някаква степен съм навътре с нещата, стига нещата за времето за което не съм в армията да не са се изменили. Първо те набутват в подготвителен лагер, където по документи трябва да се научиш как да държиш автомата, как да стреляш, как да го поддържаш; ако ще управляваш някаква техника, как се управлява, как се ремонтира с подръчни средства и т.н.; ако пък ще си при десантчиците, то как се скача, как се стъкмява парашут, как се стреля докато скачаш; ако пък си водач на машина при десантчиците, как се скача с машината; ако ще използваш някакво специализирано оръжие - РПГ, ПТУР, ПЗРК и други, то как се борави с него . Но това е само на документи, реално не знам какво правят войниците там, но когато постъпят в даденото подразделение, то те са напълно неспособни за каквото и да е било, това което трябва да го знаят не го знаят и като им обясняваш какво трябва да правят, те гледат като индианец мобилен. Обикновенно командирите се опитват да научат войниците на това на което е трябвало да бъдат научени преди да започнат редовна служба, но има и командири които следват устава без никакви отклонения и отказват подобни плужеци още на втория месец и наборниците броят с нетърпение дните оставащи до края на договора им. Аз бях нещо средно от двата типа - обучих само ентусиазираните войници които бяха в армията заради България, а не защото никъде другаде не ги искат. Тези които бяха поради втората причина в армията си носеха последствията. И ще ти нарисувам картинката в моя взод - става въпрос за 65-то МСРО "Тихина", което се приема за елитно подразделение. И така, в моя взвод от 30 човека, реално готови за бойни действия бяха само 4-ма човека. А в ротата към която се числеше взвода ми, т.е. 5 взвода можеше от петте общо да се събере един боеспособен взвод. Сам си прави сметката още ли искаш във "великата" ни армия.