Чух пукота на скъсани лъжи,
като спукване на маската на клоуна.
Истина ли беше я кажи
или отново фантазията волна!


Пожелах си нещо преди да заспя,
преди парчетата да паднат на земята,
измамата тогаз не можах да прозра,
не дочаках пукването на зората!


Отекваше в тишината разпадаща се маска,
изчезваха лъжовни шевове в нощта.
Сбирах в шепи всяка закъсняла ласка,
хубаво беше, но само в съня…