Отговор в тема
хора не знам дали темата е за тук но просто искам да споделя с някой товата значи днес бях навън с приятели и като се прибирах стана малко тъмно минах през едно училище покрай което имаше няколко цигани ноо имаше и миновачи нещо потрепна в мен .. всмисъл чее се стряскам от цигани но продължих след малко не знам как се озовах сама вървяща на улица пълна с цигани но те не бяха много близо до мен един ми каза здравей а аз забързах защото се изплаших малко но все пак се опитах да запазя самообладание след това тръгна зад мен аз забързах още повече с крайчица на окото виждах че започва да бяга и аз също започнах да тичам понеже беше по-голям от мен и тичаше по-бързо едва ли не ме настигна аз просто не можех да мисля а само тичах а по едно време започнах да викам но никой не ме чуваше накрая видях жена и отидох до нея а онзи явно се отказа след това отидох до близката сладкарница защото само там беше светло и се обадих на баща ми да дойде на ме вземе сърцето ми биеше 12804839437 пъти в минута .. а сега си мисля - ако беше ме стигнал???
преди също ми са се случвали такива случки но не бях сама пък и беше светло за щастие явно имам късмет и не са ме набарали
та просто исках да го напиша туквие имали ли сте такива случки?
Еми да имала съм един такъв случай,но не беше с цигани...Какво да ти кажа...От тая циганска измет сякаш няма измъкване!Въдят се като хлебарки бе мама им дееба...
ужас!
Важното е,че всичко е наред !
На мен не ми се е случвало подобно нещо!
колкото и ужасно да е, в крайна сметка живеем в България, където на почит са мнозинствата, а това, което причиняват на нас не се броии все пак нали точно политиците апелират как трябва да бъдем снисходителни с тях и да ги интегрираме
На мен ми се случи веднъж. Въобще не го бях забелязала, просто ме хвана за лакътя и после ме задърпа зад някакви блокове. Отскубнах се (дори не помня как), а веднага след това на уличката се появи патрулка. Спряха ме за проверка на документи, аз им казах, че се прибирам от магазина (беше току пред блока, където тогава живеехме с приятеля ми). Казаха ми да се прибирам бързо (все едно имаше нужда някой да ме подканва). Прибрах се разтреперана, а после приятелят ми искаше да излезе да го намери тоя, ебаси колко е тъп! Оттогава си нося спрей, понякога имам в себе си и нож. Вечер не позволявам някой да върви зад мен. На моменти се улавям, че съм се превърнала в малко нещо параноичка. Тогава се успокоявам със следното: "Това, че съм параноик, не значи, че не ме преследват".
Носи си нещо за самозащита. Не очаквай някой на улицата да те опази или да ти помогне.
Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Аз виждам само моята крачка. И знам, че трябва да я защитавам... Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да заприщи вратите между двата зъбера.
Никога няма да го забравя. Беше преди 2-3 години, беше късно, може би около 3-4, тъкмо се прибирах от дискотека и бях леко пийнал, което още повече намаляше шансовете ми... Та вървях си към блока по една тъмна уличка, там има един тунел, който трябва да минавам всеки път, когато искам да се прибера.
Още отдалече чувах някакви странни звуци откъм тунела, но не ми пукаше особено, когато се приближих малко повече, ги видях! Замръзнах на място, а те гледаха право в мен... Бяха точно в тунела!
И грухтяха - бяха 2 прасета около 100-150 кила. За съжаление избягаха и останах без мезе
на мен ми се е случвало и другоПървоначално написано от Valkyrie
както си вървяхме с една моя приятелка по пътека и виждаме някакъв циганин който явно се самозадоволяваше насред пътя беше светло за щастие но не минаваше никой и само като го видяхме той прибра атрибута и ни подгони хвана приятелката ми а аз някак си я издърпах после незнайно как се появиха и ченгета и оттам нататак не си спомням...
Хъх... Колко пъти само...
Живея в "елитния" квартал "Люлин", по-точно срещу Филиповци и още по-точно, около мен постоянно има цигани.
Веднъж, се прибирахме от даскало с една приятелка и исках да набера малко Зюмбюл, защото майка ми имаше рожден ден и исках да я зарадвам.... Та, набрахме с приятелката от едно дърво и изведнъж някакви циганчета, на 5-6 години, момче и момиче, като започнаха да ни обиждат, че сме брали от Зюмбюла, а той бил техен...
Ама нищо де, прибрах се, и тая моята приятелка се обажда и плаче по телефона и ми разказва "Ох, тия мангалчета, като ме подгониха до блока и ме удряха и обиждаха... Добре, че някакъв мъж дойде и им каза да спре, че иначе!..."
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
Оле, мила, това е ужасно!
Аз щях така да се разпищя, че не улицата, ами целият град да ме чуе.
и какво печелиш с това че се подиграваш???Никога няма да го забравя. Беше преди 2-3 години, беше късно, може би около 3-4, тъкмо се прибирах от дискотека и бях леко пийнал, което още повече намаляше шансовете ми... Та вървях си към блока по една тъмна уличка, там има един тунел, който трябва да минавам всеки път, когато искам да се прибера.
Още отдалече чувах някакви странни звуци откъм тунела, но не ми пукаше особено, когато се приближих малко повече, ги видях! Замръзнах на място, а те гледаха право в мен... Бяха точно в тунела!
И грухтяха - бяха 2 прасета около 100-150 кила. За съжаление избягаха и останах без мезе
Много моля, историята ми е напълно сериозна!
Нищо, че е смешно
Шибаните прасета си стояха до входа ми в 4 през нощта
..лелеее горката..успокой се ...развай се,че не са те стигнали ...щото......
това което ме боли най-много е,че бях толкова близо...
имах толкова много да ти кажа...и гледах как си отиваш..
o,milata,v4era,gorkoo mi to
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Ох ужас... Това циганите на са хора, ами утайка..
x
аь ус ефь пьтнсше
Добре си, това е важното.
Аз затова си нося джобно ножче. Отдалече го приготвям, да няма гафове. :Д не е смешно изобщо де..
What you give is what you get!
Джобно ножче?Добре си, това е важното.
Аз затова си нося джобно ножче. Отдалече го приготвям, да няма гафове. :Д не е смешно изобщо де..
Абе, ако ти скочи някой 120 килограмов, няма да се сетиш да го ползваш, само ще пищиш, докато те съблича.
Това , жените и оръжията е едно голямо
И атомна бомба да вземеш, пак ще си останеш жена...
Еми нямал съм,избягваи да вървиш сама!
много кофти
аман вече от тези цигани,заради тях става всичко,много са зле
трябва да се измисли нещо,та да не пречат на никой
на мен не ми се е случвало нещо такова,било ме е страх като се прибирам сама в тъмното и си въобразявах,че ме следят..гонеше ме параноятано в действителност не беше така,за което много се радвам
Don't think about yesterday!
точно такава случка съм нямал(и по-добре)но преди 1-2 дена с приятели бяхме ходили на плаж с колата на 1 момче,и на връщане едно нагло(те всички са такива де)мангалче седнало в края на пътя(на асвалта,а пътя е тесен)и срещу нас идваше друга кола,та едвам се разминахме заради малкото ******** после се сетих че можеше в движение да отворя вратата и да го засиля с нея да знае къде да стои,ама късно.
Аз миналата седмица бях до скобелевият парк (плевен) и аз и най-добрата ми фр ...И като се връщаме едни циган4ета на 5 години като ни подгониха едното подгони мен другото мойта фр ,а в ръцете си имат камъни и пръчки и ние тичаме,тичаме и накрая като ни заградиха
Джобно ножче?Добре си, това е важното.
Аз затова си нося джобно ножче. Отдалече го приготвям, да няма гафове. :Д не е смешно изобщо де..
Абе, ако ти скочи някой 120 килограмов, няма да се сетиш да го ползваш, само ще пищиш, докато те съблича.
Това , жените и оръжията е едно голямо
И атомна бомба да вземеш, пак ще си останеш жена...
Така е, но ми е един вид някакво успокоение.
What you give is what you get!
Брала си люляк,не зюмбюл!
In the grace
Of this love
We rise in pain
And death is not far away
And soon we'll sleep
And never wake up again
И на мене ми се е случвало нещо подобно, ама то не беше страшно ами смешно. С една приятелка си вървяхме през парка(но не по направените пътеки, а в една част където няма път), и по едно време гледаме пред нас цяла банда цигани. По големи бяха горе долу на нашата възраст, а другите по малки(7-8 годишни). И по едно време единия идва пред нас да ни пита как се казваме. Ние му викам "Бързаме, чао" и докато се усетим единия циганин беше зад нас и се опита се едно да ни скочи. Ние тръгнахме едва ли не да бягаме, а малките циганчета зад нас
Та ти най добре, друг път да не се прибираш сама или да вървиш по по оживена улица
Да гадно е.На мене са ми се случвали много такива неща,Та ето някои от случките-вървя си аз (това 7 клас)и изведнъж насреща ми две мангалчета,безлюдна улица,едното беше малко 5-6 годишно ама другия поне колкото мене.И ми подвикват нещо,но аз се правя на ударена и си вървя напред,те след мене.Продължиха и накрая тоя по-големия ми препречи пътя.Почеса се през панталона по топките и се наведе напред,явно мислейки си,че ще ми събуе гащите.Е викам си край.Прая го пък ако се измъкна добре-нямам друг избор.Както се беше навел го изпрасках със всичка сила с коляно в лицето,носа по-точно,той залитна назаде и го ударих с юмрук (пак със всичка сила ест)гледах да е на същото място дето го умерих с коляно.Оня се строполи назаде,но само за момент нали,щот колкото и да е,момиче съм и нямам чак такава сила.Аз бях като замаяна,но се усетих,че ако стане 6 ме потроши от бой,все пак коляното и юмрука му бяха дошли неочаквано и сиг за това съм успяла.Та преди да стане го сритах в корема и после колкото мога по-силно в т*пките и хукнах да бягам,оставяйко го да се гърчи на земята,онова дребното ме гони 2-3 минути и се отказа де.Ся сиг доста хора ще кажат ,,отде го извади тоя филм бе,момиче си за ква се мислиш,че да го направиш това,, Който не ми вярва не мога да го накарам.Само помислете за това-какъв е смисъла да лъжа....?И друга случка,след тази първата винаги имам в себе си ножка де.Това беше по-страшно от предишното и беше шок за мен,ако преди това не ми се бяха случвали такива като това по-горе сигурно съм щяла да припадна.Та вървя си аз и по едно време гледам-по улицаката,по която се движа не е останало никой,само двама цигани,МЪЖЕ не момчета.И аз веднага си викам ,,в следващата пресечка свивам,за да изляза на оживена улица,, Това добре,но онези двамата бяха почти на пресечката,където смятах да свия.И аз вървя,ама вече сърцето ми се мята като лудо и малко ни.. остава да свия в ,,спасителната пресечка,, така да се каже.И единия от онез тръгна нанякъде викайки ,,дръж аз ей ся идвам с другите,, и сви на някъде (добре че тръгна нанякъде де)и вече последни метри и ще свия нали и се радвам викам си спокойно ето,че си си въобразила......и изведнъж оня дето беше останал ме хвана,като минавах покрай него,та хвана ме рамото и аз направо изпаднах в ужас въпреки,че не го показах.Добре,че ръката,която ми беше в джоба набара ножката (писах по-горе,че вече винаги в мен има една ножка,дебело острие е и когато съм с нея се чувствам по-спокойно)та отворих ножката в джоба (да поясня,нося се изсулени дрехи и джобовете по дънките ми са огромни) и както онзи беше зад мен,хванал ме за раменете,забих ножката назад ,усетих,че ножа се заби в плът,хваналите ме ръце отпуснаха захвата си и аз хукнах да бягам,не ме интересуваше къде съм го промушила,въпреки,че май беше крака......Дори след като излязох на оживената улица продължих да бягам...в ужас,поглеждах назад нямаше никой....но чувството,че някой ме гони и ще е настигне не ме оставяше ...когато стигнах в нас бях изпаднала във вцепенение,погледнах ножката,по която имаше кръв и се изплаших още повече,захвърлих я мивката и пуснах водата,а аз самата се свих в един ъгъл и почнах да рева......На никого не пожелавам да се случват такива работи.......И пак пиша-ако не ми вярвате това си е ваша работа,не смятам да убеждавам когото и да е било в истинноста на тази история,беше истински ужас за мен да го преживея.Онази ножка известно време не можех дори да я докосна,спомена от преживяното,кръвто по нея,запаметилия се в мозъка ми образ,вече отново съм с нея де,но си ноя и спрей за всеки случай,защото знам,че в тези случки,които разказах най-вероятно съм извадила късмет.Та съвета ми към другите е-вървете по оживени улици,поне доколкото е възможно,избягвайте да се движите сами вечер.....а и не само ......тези две случи които разказах се случиха посред бял ден,благодаря на тези,които прочетоха този пост до края
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
