
Първоначално написано от
npp
а защо (си) мислиш, че бих се изсилил чак толкова, че да се окажа съблазън за другите?!, без да се хваля със себе си, мога да заявя, че никога не пресилвам нещата що се отнася до приноса ми като съпричастен на всеобщото спасение в истинския Господ Бог, защото отдавна съм разбрал, че комуто не е дадено да освещава по един или друг начин, няма как да успее да освещава друг(-иго) в същото(това) отношение ако истинския Бог не го съпортне достатъчно, но ние не говорим за това, а за самата Св. съпричастност като начинание, т.е. ако не в частност както в случаите на напреднали във вярата, поне като основен принцип, понеже нищо не би коствало на вярващия поне да се стреми към добронамереност, доброжелателност, и т.н., т.е. поне като за начало, понеже, както още е писано, няма закон против вършенето на добро(Галатяни 5:22-23), а колко повече онези, които вярват в истинския Господ Бог не биха имали трудности в това отношение(Галатяни 5:24), пък и доброто трябва да се почита и насърчава, в което се състои и самото освещаване, понеже (и) няма как да е по-редно да кажем "не (се опитвай да) прави(ш) добро", иначе не бихме изпълнили Божията Воля, която е всеки да бъде обръщан в правда, според както е писано: "Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух"(Матей 28:19), "Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината."(1 Тимотей 2:3-4), за теб може и да е по-лесно да имаш човеците за необратимо грешни и да ги учиш на това да приемат утехата си с греха, обаче трябва да се освещава докато истинският Бог не изпълни плана Си за пълно очистване, спасение и осигуряване на всички човешки и други одушевени същества