Отговор в тема
аммм от кде викаш беше ?
amm nedei da slushash priqtelite si .. jiwei za miga zashoto jiwota e edin .. pomisli s towa che se otkazwash ot wsichki macki koito iskat da sa sa tewe moje da izgubish i mnogo krasiwi momenti.. ti si strashno momche w dneshno wreme sichkite iskat samo ebane.. nameri nqkoq macka koqto da te kefi i da e swestna .. prostoo se otpusni ii drugoto si idwa ot samosebesi.. yspeh
..No ako wednuj se wurnesh w nachaloto i se ogledash dobre..
Мoje bi shte otkriesh towa, koeto ti e lipswalo..
Първоначално написано от soulja_girl4e
Напълно те разбирам и мога само да те посъветвам да правиш всякакви опити да повиши самочувствието си.Запиши се някакво бойно изкуство примерно,тренирай нещо,нещо от този сорт,просто трябва ти да се чувстваш готин,щото има понякога моменти,когато се чувствам супер яко и съм способен на всичко,а понякога не ми се говори с никои.
Znachi slu6ai kvo ...pro4etoh temata ti e do tuk...
Чудя се как да започна тази тема. Преди време писах тук и си обрщах, че повече няма да пиша искайки съвети, ама нещо нещата все още са си едни и същи. Но направо по историята ми.
Какво бихте си казали ако познавате мен - 18 годишно момче, което не изглежда зле, даже е забавно, не че е голям лафаджия в компания, но в повечето пъти успява да разсмее останалите, и момичетата го мислят за пич и сладък, даже му го казват, но има един проблем, който го мъчи от одавна. А именно факта, че до сега не си е имал гадже.
Подход сигурно нямам, или по-вероятно не ми стиска да бъда достатъчно открит с някое момиче, или още по-вероятно, не знам как да постигна нещо, което искам или как да предложа. А с времето имам чувството, че проблема ми се задълбочава или по-скоро почвам да свиквам с него и чувството, че съм на 18 и още не съм си имал гадже заради глупави издънки в характера като срамежливостта например. Не знам какво да правя, изглежда лесно на практика, ама от страна на мои действия просто съм закъсал. Усещам кои момичета ме харесват, те правят намеци, лафим си в скайп, ама аз все се правя на ударен. И аз не знам защо, от страх ли, от предразсъдъци ли не действам, или пък се страхувам, че не знам как да се държа, за да си поискам нещо сериозно. Ето например тази година в даскало се запознах някои зайки, една от които си ми биеше директната оферта. Пишеше ми в скайп, искаше ми мои снимки, за да си ме гледа, централно си ми казваше, че съм сладък и тям подобни, дори искаше да ме покани на рожденния си ден, а аз естествено май от глупавата срамежливост не действах. Или защото съм си мислел, че приятелите ми няма да одобрят това момиче, или защото съм очаквал да ми се смеят заради смешния подход, който вероятно съм щал да използвам, защото нямам никакъв опит в свалките. Тоест прескочих си възможността, точно защото си мислех тогава, че не искам ако случайно сгафя всички да разберат. По нататък го карахме само на кимане по коридорите с това момиче и се разминавахме. По скайп продължавахме да си пишем, но после след дълга пауза спряхме. Жалко, не беше лошо момичето, даже бих казал, че си допадахме, но след края на даскалото вече не се виждаме и всеки си е поел по пътя. Пише си в балончето на скайп, че много обича едно някакво си момче и тям подобни отскоро и гледах някакви негови снимки в импулса й. Голяма лимонада е! Не го казвам от завист, просто си казвам, че съм изпуснал едно хубаво момиче и с какъв е тръгнала. Е до тук с нея, опитвам се да я забравя и да не мисля за нея. Само се измъчвам пък и вече ми е ясно, че е пропиляна възможността, ясно е, че сигурно ще се виждаме веднъж на вискососна година след като завършва 12 клас. Но какво и да е. Има и едно момиче от моя вход, с което се познаваме сигурно от 6 години вероятно. Та вече се е разхубавило, облича се хубаво, държи се адски печено, ама все минавайки покрай нея блокирам в мислите си, до преди месец-два не знаех как се казва въпреки, а и при все че от толкова време от както се познаваме все го караме на по здрасти. Усмихва ми се, супер чаровно е, на 2 пъти ме пита за скайп, при което съм и го давал, но все не ме намираше. Преди нямах интерес към нея, но от както порасна е вече съвсем различна. Някак си усещам, че ме харесваше. Понякога, когато се прибирах и тя си е у тях, още от прозореца си, излиза от тях и ме чака на стълбите. И все ме питаше "здрасти, как си, как я караш, от къде си идваш?" Пък аз 2 приказки си казвах най-много с нея и се разделяхме. Просто се усещам малко неловко в самия случай, че от 6 години не сме си казвали повече от "здрасти", а пък така изведнъж да взема да се позаинтересувам. А вече усетих, че и стана безразлично, изгуби се момента, пак по моя вина съм си го пропилял. От както се помня, все излизам че се правя на ударен като ме заговори момиче, (а и меджу другото факт е, че аз не умея да заговарям) така че, поне винаги когато се заговоря с момиче, то не става умишлено по мое намерение. Е, един приятел ми разправяше, че ако първи обърнеш внимание на момиче, или пък ако за нататък проявиш такова, каквото и да е, дори най-малкото, не може да се забиеш с него. Един вид колкото по-малко внимание проявяваш, толкова повече е вероятността момичето да те хареса, защото обикновено търси мистериозния тип, онзи който или не може да има, когато си поиска, или именно този, който чрез подоно отношение показва, че не му пука дали ще си легне с нея или ще са си просто приятели. Излиза, че аз уж съм следвал тази идея и модел на поведение, но никога не съм се възползвал от нея. Просто не знам от къде да започна в момент, в който се изчерпва времето, до което момичето е обръщало главно внимание на мен, заразлика от аз към нея. Дано разбрахте криво-ляво каква ситуация се опитах да опиша. Усещам, че мога да накарам момичета да ми имат доверие, но за съжаление все го карам само на прегрътки най-много, а на 18 станах.
i vikam stiga s yv1rtaniqta dai da si se zemem.... i az si nqmam gadje... ta... ;]
Щурей на воля - сега те има [!]...Направи всиЧко онова,което някога ти е минавало преЗ главата--сега те Има!Води се от Чувствата и емоциите,не се подвеждай от разУма.НАслади се на Всяка капЧица живоТ!
2long didnt read
Мисля че си очарователен младеж!
Беше написал "нз как да предложа"
Ти да не си 1ви клас, че да предлагаш?
Излизате няколко пъти по някакви, може и банални места и вечерта я целуваш, и тва е!
I Want To Play a Game!
Heh na 18 si za kakwi predlaganiq goworim
Lichno az nqmam problemi s goworeneto s momicheta, razbira se nqkoi me haresfat po harakter i wiziq , drugi ne!
Da se otkaja li?Nikoga! Budi po-reshitelen , nastoqatelen , ne se fprqagai tolkowa wuw towa kakwo kazwash , zashtoto mojesh " da se izlojish "
Pojelawam ti uspex dude!
az sum na 15 i znam 4e alkoholq vinagi e re6enie na abslutno vseki problem +tova ti si na 18 i moje6 da q zavede6 kudeto si poiska nakarai q da piine edna dve i togava padat sikvi zadrujki moje6 da si q zavede6 u vas i da si klati6 kolkoto iska6
ako az bqh na tvoqta vuzrast nqma6e da si tursq priqtelka za6toto e tupo 6tqh da hodq po barovete i da zagovarqm piqnite studenki i da si gi nosq u nas
ici_pi4a, бати доброто
...господи, прочетох "нз как да предложа" и паднах от стола просто *rofl*
Ъкхъм *прокашля се* иначе по темата - ici_pi4a
Don't be aroused, by my confession
Unless you don't give a good Goddamn about redemption
I know Christ is comin', so am I.
Igne Natura Renovatur Integra.
Докато чете темата да ти направи впечатление, че проблема ми не е в това как да "упоявам" някоя с алкохол, а как да заговарям?az sum na 15 i znam 4e alkoholq vinagi e re6enie na abslutno vseki problem +tova ti si na 18 i moje6 da q zavede6 kudeto si poiska nakarai q da piine edna dve i togava padat sikvi zadrujki moje6 da si q zavede6 u vas i da si klati6 kolkoto iska6
ako az bqh na tvoqta vuzrast nqma6e da si tursq priqtelka za6toto e tupo 6tqh da hodq po barovete i da zagovarqm piqnite studenki i da si gi nosq u nas
nz za6to ama v na4aloto vse edno stava vupros za men i edno mom4e
не мисли какво ще кажат другите,а какво искаш ти
За мен проблема ти не е в друго, а в това че си се втренчил прекалено много в "търсенето на приятелка".. направо ми изглежда като фикс идея.. От това, което си написал ми изглеждаш интелигентно момче, което само по себе си означава интересен събеседник и стига да не пробваш при неподходящия човек (малки неориентирани и тъпи момиченца, да не кажа к.. ) смятам, че ще намериш кой да те оцени.
Грешката ти вече от там нататък ще бъде, че няма да гледаш на момичето като на обикновен човек, с който водиш разговор, а като на потенциално гадже. Това, което трябва да направиш после е да спреш да търсиш съвети какво и как да кажеш от други хора, защото ще е пределно ясно, че няма да бъдеш себе си,а това отблъсква всяко момиче и просто ще си смешен.
Добре, как да гледам на момичето, с което водя разговор като на потенциално гадже и това да стане така, че до разбере за намеренията ми. Запознанство мога да завържа, но просто не виждам как да стане това. Единственото време, в което мога да завържа някакво евентуално лафче е в междучасията, когато ходим да пушим в дворчето например. Мислел съм си го как да завържа разговор и то интересен, но не се получава. В общи линии в междучасията можа да обсъждаме учлищитето и това на кой как му е минал часа, какви часове има нататък и евентуално последното което да може да се обмени някоя приказка е колко време остава до края на междучасието, например. Просто не знам как да направя така, че да привлека вниманието на някое момиче, така че да му е интересно да се видим след училище да кажем. Не знам дали вече споменах, но аз адски трудно мога да заговоря момиче сам, особено ако съм му хвърлил око. Радвам се много, когато някое момиче само ме заговори. В един такъв момент си казвам, че вероятно имам потенциал и не съм толкова задръстен. За съжаление, дадох вече пример, че когато евентуално това стане най-много да си разменим скайповете и да си полафираме нещо късо по скайп, но от там на сетне не знам какво да правя. Не знам и какво да искам и как да си го посикам.(може би вече се повтарям твърде много). Казаха, че това че момиче те заговаря не значи, че определено те харесва. Как да позная дали едно момиче ме харесва? Може би въпросът ми да ви се е сторил възможно най-тъпия от зададените ми досега ?, но това е главното, на което бих искал да се доближа поне близко до най-правилния отговор.За мен проблема ти не е в друго, а в това че си се втренчил прекалено много в "търсенето на приятелка".. направо ми изглежда като фикс идея.. От това, което си написал ми изглеждаш интелигентно момче, което само по себе си означава интересен събеседник и стига да не пробваш при неподходящия човек (малки неориентирани и тъпи момиченца, да не кажа к.. ) смятам, че ще намериш кой да те оцени.
Грешката ти вече от там нататък ще бъде, че няма да гледаш на момичето като на обикновен човек, с който водиш разговор, а като на потенциално гадже. Това, което трябва да направиш после е да спреш да търсиш съвети какво и как да кажеш от други хора, защото ще е пределно ясно, че няма да бъдеш себе си,а това отблъсква всяко момиче и просто ще си смешен.
Търсенето на приятелка не ми е фикс идея макар вече да изпитвам нещо като депресия заради липсата на такава. Не съм си поставил определени срокове, в които съм си казал, че задължително трябва да си намеря. Е и все пак не ми се ще това да стане като стана на 20+ чак. Всичко трябва да се прави навреме. Сякаш колкото повече напредва времето, толкова повече почвам ми се гади от мисълта, че се чувствам задръстен.
Думи,думи,думи иЧудя се как да започна тази тема. Преди време писах тук и си обрщах, че повече няма да пиша искайки съвети, ама нещо нещата все още са си едни и същи. Но направо по историята ми.
Какво бихте си казали ако познавате мен - 18 годишно момче, което не изглежда зле, даже е забавно, не че е голям лафаджия в компания, но в повечето пъти успява да разсмее останалите, и момичетата го мислят за пич и сладък, даже му го казват, но има един проблем, който го мъчи от одавна. А именно факта, че до сега не си е имал гадже.
Подход сигурно нямам, или по-вероятно не ми стиска да бъда достатъчно открит с някое момиче, или още по-вероятно, не знам как да постигна нещо, което искам или как да предложа. А с времето имам чувството, че проблема ми се задълбочава или по-скоро почвам да свиквам с него и чувството, че съм на 18 и още не съм си имал гадже заради глупави издънки в характера като срамежливостта например. Не знам какво да правя, изглежда лесно на практика, ама от страна на мои действия просто съм закъсал. Усещам кои момичета ме харесват, те правят намеци, лафим си в скайп, ама аз все се правя на ударен. И аз не знам защо, от страх ли, от предразсъдъци ли не действам, или пък се страхувам, че не знам как да се държа, за да си поискам нещо сериозно. Ето например тази година в даскало се запознах някои зайки, една от които си ми биеше директната оферта. Пишеше ми в скайп, искаше ми мои снимки, за да си ме гледа, централно си ми казваше, че съм сладък и тям подобни, дори искаше да ме покани на рожденния си ден, а аз естествено май от глупавата срамежливост не действах. Или защото съм си мислел, че приятелите ми няма да одобрят това момиче, или защото съм очаквал да ми се смеят заради смешния подход, който вероятно съм щал да използвам, защото нямам никакъв опит в свалките. Тоест прескочих си възможността, точно защото си мислех тогава, че не искам ако случайно сгафя всички да разберат. По нататък го карахме само на кимане по коридорите с това момиче и се разминавахме. По скайп продължавахме да си пишем, но после след дълга пауза спряхме. Жалко, не беше лошо момичето, даже бих казал, че си допадахме, но след края на даскалото вече не се виждаме и всеки си е поел по пътя. Пише си в балончето на скайп, че много обича едно някакво си момче и тям подобни отскоро и гледах някакви негови снимки в импулса й. Голяма лимонада е! Не го казвам от завист, просто си казвам, че съм изпуснал едно хубаво момиче и с какъв е тръгнала. Е до тук с нея, опитвам се да я забравя и да не мисля за нея. Само се измъчвам пък и вече ми е ясно, че е пропиляна възможността, ясно е, че сигурно ще се виждаме веднъж на вискососна година след като завършва 12 клас. Но какво и да е. Има и едно момиче от моя вход, с което се познаваме сигурно от 6 години вероятно. Та вече се е разхубавило, облича се хубаво, държи се адски печено, ама все минавайки покрай нея блокирам в мислите си, до преди месец-два не знаех как се казва въпреки, а и при все че от толкова време от както се познаваме все го караме на по здрасти. Усмихва ми се, супер чаровно е, на 2 пъти ме пита за скайп, при което съм и го давал, но все не ме намираше. Преди нямах интерес към нея, но от както порасна е вече съвсем различна. Някак си усещам, че ме харесваше. Понякога, когато се прибирах и тя си е у тях, още от прозореца си, излиза от тях и ме чака на стълбите. И все ме питаше "здрасти, как си, как я караш, от къде си идваш?" Пък аз 2 приказки си казвах най-много с нея и се разделяхме. Просто се усещам малко неловко в самия случай, че от 6 години не сме си казвали повече от "здрасти", а пък така изведнъж да взема да се позаинтересувам. А вече усетих, че и стана безразлично, изгуби се момента, пак по моя вина съм си го пропилял. От както се помня, все излизам че се правя на ударен като ме заговори момиче, (а и меджу другото факт е, че аз не умея да заговарям) така че, поне винаги когато се заговоря с момиче, то не става умишлено по мое намерение. Е, един приятел ми разправяше, че ако първи обърнеш внимание на момиче, или пък ако за нататък проявиш такова, каквото и да е, дори най-малкото, не може да се забиеш с него. Един вид колкото по-малко внимание проявяваш, толкова повече е вероятността момичето да те хареса, защото обикновено търси мистериозния тип, онзи който или не може да има, когато си поиска, или именно този, който чрез подоно отношение показва, че не му пука дали ще си легне с нея или ще са си просто приятели. Излиза, че аз уж съм следвал тази идея и модел на поведение, но никога не съм се възползвал от нея. Просто не знам от къде да започна в момент, в който се изчерпва времето, до което момичето е обръщало главно внимание на мен, заразлика от аз към нея. Дано разбрахте криво-ляво каква ситуация се опитах да опиша. Усещам, че мога да накарам момичета да ми имат доверие, но за съжаление все го карам само на прегрътки най-много, а на 18 станах. И през годините си все съм имал възможности, ама все съм ги пропилявал. Още от 7 клас имам спомена, как 2 от момичетата в класа ми, които никога не съм мислел, че мога да имам, но до тогава винаги бяха център във фантазиите ми, казаха в един последните дни, в които все още бяхме в 1 клас, че винаги са ме харесвали. Аз бях в ситуацията на избор и пак се правех на ударен, до таква степен, че чак се изложих в момента, в който в крайна сметка реших да избера една от двете. Бяха някакви драми, рев в кенефите, гоних ги да им се обяснявам, че харсвам и двете и не искам по някакъв начин да ги нараня. Ама тогава с детския си ум уж избрах едната по-едрогърдичка, ама тя каза, че са прекалено близки приятелки с другата и не иска да я нарани по този начин и каза, че няма да тръгнем. После се обърнах към другата, което явно я обиди, защото каза, че едва ли не я взимам като втора ръка шанс и не иска да е втората. После бяха пак някакви филми, плачове, ревове. Съвсем се обезсърчих и от там насетне не съм се поставял пред какъвто и да е избор. Казах си, ще се влача по течението от тук насетне и така и стана. И до този момент сякаш това преживяване ми е дало нещо като погрешен ход в тактиката ми. Да се правя на ударен до последно, а и в срамежливостта си това още повече да надвисва като проблем. И стигам до този момент, в който съм на 18 и още не съм си имал гадже. Подби случаи от 7 до 11 клас мога още да разказвам, но факта си е факт, нямал съм си приятелка до сега.
Не знам дали някой от вас ще стигне до тук, а ако вече го е направил го поздравявам, отнесох се малко, а сега се отнасям още повечев, в това да пиша заключение, но ми се щеше да си изпипам темата до край. Просто се събудиха много спомени. Нямах време и да отсея по-важните. Ако имам да споделя още ще го направя по-нататък, че трябва да си лягам. А до утре, ще се радвам ако има някой, който да драсне някакви съвети или нещо от сорта.
всъщност само празни приказки.
Ем си знаеш проблемите,ем
не си ги знаеш,ем се запознаваш,
ем не можеш да говориш.
Стегни се,на 18 години си станал и
хленчиш като жена,това е срамното.
Не дали имаш гадже или нямаш.
Как искаш да бъдеш с някоя???
Много ясно,че ще е с някоя
говореща "лимонада",а не с тебе,
който пише по форумите.
Какво целиш с темата?
Някоя да ти пристане???
Малко вероятно е да се случи,ама
ти почакай все пак.
http://www.jivotno.com/maskiraniqtotmastitel
http://prognozite.blog.bg/
Опаля, момче мечта! Кой квартал в София?
Aми аз имам същия проблем като тебПроблемът ми е, че постоянно ги отхвърлям и си намирам причина за тва. Докато съм си с приятелките се отпускам и ако някой започне да се зарибява с мен няма проблем. А като остана на саме с него всичките ми страхове изникват веднага
ии не знам кво да правя с дадената ситуация, как да се държа, какво да кажа..как така да го заговоря..кво ще си помисли за мен, ако направя или кажа това или онова.. Имам чувството, че липсата на опит супер много ми пречи..И вместо да се държа като самоуверено момиче, започвам да се свивам,особено ако става дума за хубаво момче, което харесвам. И понякога като се сетя за това започвам да се питам 'има ли ми нещо?'..и не намирам отговора.. И най-кофтито е, че вече не мога да преценя кое момче наистина ми харесва, защото се оглеждам за потенциален приятел във всеки..
Напълно съм съгласна.За мен проблема ти не е в друго, а в това че си се втренчил прекалено много в "търсенето на приятелка".. направо ми изглежда като фикс идея.. От това, което си написал ми изглеждаш интелигентно момче, което само по себе си означава интересен събеседник и стига да не пробваш при неподходящия човек (малки неориентирани и тъпи момиченца, да не кажа к.. ) смятам, че ще намериш кой да те оцени.
Грешката ти вече от там нататък ще бъде, че няма да гледаш на момичето като на обикновен човек, с който водиш разговор, а като на потенциално гадже. Това, което трябва да направиш после е да спреш да търсиш съвети какво и как да кажеш от други хора, защото ще е пределно ясно, че няма да бъдеш себе си,а това отблъсква всяко момиче и просто ще си смешен.
But all the miles that separate,
They disappear now when I’m dreaming of your face.
Ех, че ви се радвам и на двамата!
хмм... и аз съм в подобно полужение като твоето... разликата е, че съм момиче което до някъде е хубаво, защото не аз трябва да правя първата крачка, по-малка... съм от теб, 14 години ... но горе долу съм в като твоето плужение ... от известно време ме заглежда уж най-харесваното момче в цялото училище, но аз нямам смелост дори да го погледна в очите от шибания срам, които ме преследва на всякъде... усещам как почва да му писва ''безразличието'' ми, а не мога да направя нищо по въпроса... всички ме съветват да забравя всички задръжки и да деиствам не можело да стане по-зле от това, но може да стана за смях пред целия ми провинциален град... не знам колко още ще издържа в това положение... сигорно и на теб не ти е никак лесно... успех от мен!!!
а ние сме били доста ''задръстените''... мислех си, че само аз съм така
От каде си *[...straWberry]...*?
Get what you can and never get back
От там съм.
Get what you can and never get back
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
