На 18 съм, а не мога да си намеря приятелка. :( [дълга тема]

**SUSSIE** · 12-30-2008, 08:38

Моето компетентно мнение ( ха - ха - ха ) Не се води по акъла на другите , защото в крайна сметка като останете сами ще сте двамата и ти няма да бъдеш с момичето , което харесваш , а с момичето , което другите харесват . А щом имаш и чувство за хумор ще ти е много по лесно в свалката . Айде успех и попътен вятър , пийс

**kosder** · 12-30-2008, 08:42

Ползвай google

**kosder** · 12-30-2008, 08:48

Първоначално написано от Joro123

Първоначално написано от kosder

Ползвай google

+ платена компаньонка

виртуална иначе ще сгафи работата.

**Breakaway** · 02-28-2009, 17:47

Първоначално написано от Liar

Мдаа,пичът е перфекционист.Така че искам да му кажа,че няма да си има момиче,докато не срещне онова,което напълно не отговаря на критериите му,което е идеалното за него.Просто момичетата,които срещаш са ти горе-долу безразлични и не изпитваш нищо към тях.Когато намериш онази,тогава ще се отпуснеш и няма да мислиш за тези неща.Дотогава-имай търпение и успех!

Не съм перфекционист, ама никак даже. Не знам какво означава да имам търпение, то винаги се изчерпва в един момент даже се чудя как може да се стигне до подобно положение като моето. Мина си бая време от как съм я писал тази тема и все още с нищичко не мога да се похваля. До тук съм канил на среща едно единствено момиче, по-малко от мен с 4 години, но не успях да тръгна с нея, а ми се струваше като за момент, че бях набрал сили да постигна всичко - да стигна до край, да си намеря гадже. По-късно така и не се престраших да я поканя да излезем отново, пък и то защото се вкарах във филма, че няма смисъл. Бях стигнал до подобно заключение от това, което ми писа в скайп в деня, в който смятах тъкмо да я поканя на втора среща. Каза ми, че щяло да бъде прекрасен ден, защото щяла да го прекара на гости в един приятел - те щели да бъдат съвсем сами... и такива ми ти работи. Естествено мисълта да я поканя пропадна, заедно с всякакви надежди, които имах спрямо нея и отклоних вниманието и с други глупости, които и писах, така че да не си помисли, че съм опрял на нея като на последна надежда и да не изпадна в неловка ситуация. И така приключиха опитите ми с нея, а нататък отбягвах да имам каквито и да било контакти с нея. Върти ми се и друго момиче, чийто образ от време на време не ми излиза от съзнанието и не мога да се концентрирам за друго освен мислейки си за това как би било ако бяхме заедно. Но това са напразни надежди, възможността която имах с нея си профуках във времето. Тя определено ме харесваше, но пък във времето когато беше това, аз така и не се престраших да я поканя на среща. Знам ли аз защо, може би щото нямах капка опит в подхода си и чаках по-скоро мен да ме поканят. Жалко, че и тя беше по-малка от мен, макар и несъмнено да ме харесваше, то не изглеждаше да е достатъчно узряла, за да поеме иниациативата в свои ръце и аз останах с чакането на празни надежди. Сега тя е с друг, ала чат пат ми пише по скайп. Сякаш има интерес да поддържаме някакъв контакт във времето, но сега не му е момента да я каня за каквото и да било. Само се надявам да не ме забрави. Други момичета, които си спомням да са ме харесвали също отпаднаха като вариант с това протакване във времето. А ето, че стана време да мисля за бъдещето си. Нали споменах, че съм на 18 - кандидат студент. Уж трябва сериозно да си гледам ученето, пък в главата са ми само тези неща - колкото много съм изпуснал в страховете си да направя първата крачка, колко назад съм останал спрямо връстниците си по отношение на връзките си и тям подобни проблеми, които упорито ми се натрапват в мислите 24/7. Един вид цялата ми концентрация, която би трябвало да влагам точно в най-важния момент от живота ми отива на вятъра. Не, не мисля за секс постоянно, по свое впечатление не изглеждам в отчаяно положение, щото както вече споделих момичетата ме харесват. Обаче тази шибана плахост прецаква всичко. И така си оставам само с фантазиите и се затварям в своя си свят. Представям си как си имам гадже и колко прекрасно би изглеждало всичко, стига да имам шанса да разкрия себе си пред някое момиче, ала уви мислейки през повечето време за това се чувствам още по нещастен. Сякаш съм наполовина човек сред компания, в която хората си споделят за гаджетата и любовните проблеми. Аз само слушам, чувствам се неловко, че няма какво да споделя и да си кажа направо, всеки път когато се отвори подобна тема ми иде да потъна в дън земя. Ей така, от срам! От желание хората да не ме мислят за асексуално същество или там както се наричаше на индивидите самотници, които никога нямат с кого да прекарат някой специален ден като Свети Валентин примерно. И така упорито се старая да прикрия проблема, че емоционално това ми коства много мъчения. В компания дори ЛЪЖА, когато ми се зададе въпрос на сексуална тематика, а аз мразя да лъжа. Писнало ми е това да продължава така, а сякаш вече е вечно. В днешно време тийн на 16 се притеснява, че си е нямал приятелка, пък какво остава за млад мъж на 18? Само ядове, само терзания и все съм с надеждата, че един ден те ще секнат в момента, в който си намеря приятелка.

пп. Повдигам отново стара песен с нова мелодия така да кажем, ама кво да се прави. Просто ми се пишеше още веднъж...

**lunichkataaa** · 02-28-2009, 18:42

Не съм чела всичките страници,но явно това,че си по-срамежлив ти пречи,както и на останалите.Повярвай ми - аз също съм много срамежлива и съм сигурна,че това е едно от най-лошите ми качества.По думите ти си личи,че си умно и свястно момче и няма причина да се срамуваш да общуваш.По-добре когато говориш с някое момиче (без значение дали я харесваш или не,или пък дали сте един срещу друг на живо,или си пишете)опитай се да се отпуснеш - така ще ти е много по -лесно да водиш разговор.И освен това мога да ти кажа,че момичетата определено предпочитат момчето да направи първата крачка!Така че давай смело и не се колебай.Какво ако веднъж някоя те отреже-да не е единствената.А и щом го е направила,значи не те заслужава.Гледай напред и не се отчайвай!Аз също съм на 18 и до сега и при мен не е имало нищо сериозно.И аз само слушам фр си да ми разказват за гаджетата си,но това не е повод да се отчайвам.Даже напротив - радвам се,че поне те са щастливи.Е,разбира се,понякога ми става супер кофти и се сдухвам ужасно много,но тези моменти се случват по-рядко.Все някога всичко ще си дойде на мястото.Мисли по-позитивно!Радвай се на малките неща,които ти се случват и те правят щастлив.Аз не виждам място за притеснение.Сигурна съм,че рано или късно ще си намериш едно добро и мило момиче - трябва просто да имаш малко повече търпение.

**vesSynkaa** · 02-28-2009, 21:27

За всеки влак си има пътници!

**BlueCat** · 03-01-2009, 11:23

Освен всички други съвети, който ти дадоха, аз ще ти дам още един също много важен. Мисли на момента! Виждаш хубаво момиче и си казваш: "Отивам да я заговоря". Или пък виждаш момиче, с което се зарибявате и си казваш: "Веднага и предлагам да излезнем на кафе". Просто спри да мисли за последствията. Няма от какво да се страхуваш, има много момичета на тоя свят. Няма да се изложиш ако ти откаже! Вместо по цял ден да мислиш как ще поканиш на кафе момиче (и в последствие да се разочароваш ако не е станало по плановете ти, които си кроил с дни) си мисли за изпити, ала-бала... Като видиш момичето направо действаш. Всичко ще стане от самосебе си, ако спре да ти пука.
Хайде успех и ни осведомявай редовно

**lunichkataaa** · 03-01-2009, 12:57

Първоначално написано от Breakaway

Първоначално написано от Liar

Мдаа,пичът е перфекционист.Така че искам да му кажа,че няма да си има момиче,докато не срещне онова,което напълно не отговаря на критериите му,което е идеалното за него.Просто момичетата,които срещаш са ти горе-долу безразлични и не изпитваш нищо към тях.Когато намериш онази,тогава ще се отпуснеш и няма да мислиш за тези неща.Дотогава-имай търпение и успех!

Не съм перфекционист, ама никак даже. Не знам какво означава да имам търпение, то винаги се изчерпва в един момент даже се чудя как може да се стигне до подобно положение като моето. Мина си бая време от как съм я писал тази тема и все още с нищичко не мога да се похваля. До тук съм канил на среща едно единствено момиче, по-малко от мен с 4 години, но не успях да тръгна с нея, а ми се струваше като за момент, че бях набрал сили да постигна всичко - да стигна до край, да си намеря гадже. По-късно така и не се престраших да я поканя да излезем отново, пък и то защото се вкарах във филма, че няма смисъл. Бях стигнал до подобно заключение от това, което ми писа в скайп в деня, в който смятах тъкмо да я поканя на втора среща. Каза ми, че щяло да бъде прекрасен ден, защото щяла да го прекара на гости в един приятел - те щели да бъдат съвсем сами... и такива ми ти работи. Естествено мисълта да я поканя пропадна, заедно с всякакви надежди, които имах спрямо нея и отклоних вниманието и с други глупости, които и писах, така че да не си помисли, че съм опрял на нея като на последна надежда и да не изпадна в неловка ситуация. И така приключиха опитите ми с нея, а нататък отбягвах да имам каквито и да било контакти с нея. Върти ми се и друго момиче, чийто образ от време на време не ми излиза от съзнанието и не мога да се концентрирам за друго освен мислейки си за това как би било ако бяхме заедно. Но това са напразни надежди, възможността която имах с нея си профуках във времето. Тя определено ме харесваше, но пък във времето когато беше това, аз така и не се престраших да я поканя на среща. Знам ли аз защо, може би щото нямах капка опит в подхода си и чаках по-скоро мен да ме поканят. Жалко, че и тя беше по-малка от мен, макар и несъмнено да ме харесваше, то не изглеждаше да е достатъчно узряла, за да поеме иниациативата в свои ръце и аз останах с чакането на празни надежди. Сега тя е с друг, ала чат пат ми пише по скайп. Сякаш има интерес да поддържаме някакъв контакт във времето, но сега не му е момента да я каня за каквото и да било. Само се надявам да не ме забрави. Други момичета, които си спомням да са ме харесвали също отпаднаха като вариант с това протакване във времето. А ето, че стана време да мисля за бъдещето си. Нали споменах, че съм на 18 - кандидат студент. Уж трябва сериозно да си гледам ученето, пък в главата са ми само тези неща - колкото много съм изпуснал в страховете си да направя първата крачка, колко назад съм останал спрямо връстниците си по отношение на връзките си и тям подобни проблеми, които упорито ми се натрапват в мислите 24/7. Един вид цялата ми концентрация, която би трябвало да влагам точно в най-важния момент от живота ми отива на вятъра. Не, не мисля за секс постоянно, по свое впечатление не изглеждам в отчаяно положение, щото както вече споделих момичетата ме харесват. Обаче тази шибана плахост прецаква всичко. И така си оставам само с фантазиите и се затварям в своя си свят. Представям си как си имам гадже и колко прекрасно би изглеждало всичко, стига да имам шанса да разкрия себе си пред някое момиче, ала уви мислейки през повечето време за това се чувствам още по нещастен. Сякаш съм наполовина човек сред компания, в която хората си споделят за гаджетата и любовните проблеми. Аз само слушам, чувствам се неловко, че няма какво да споделя и да си кажа направо, всеки път когато се отвори подобна тема ми иде да потъна в дън земя. Ей така, от срам! От желание хората да не ме мислят за асексуално същество или там както се наричаше на индивидите самотници, които никога нямат с кого да прекарат някой специален ден като Свети Валентин примерно. И така упорито се старая да прикрия проблема, че емоционално това ми коства много мъчения. В компания дори ЛЪЖА, когато ми се зададе въпрос на сексуална тематика, а аз мразя да лъжа. Писнало ми е това да продължава така, а сякаш вече е вечно. В днешно време тийн на 16 се притеснява, че си е нямал приятелка, пък какво остава за млад мъж на 18? Само ядове, само терзания и все съм с надеждата, че един ден те ще секнат в момента, в който си намеря приятелка.

пп. Повдигам отново стара песен с нова мелодия така да кажем, ама кво да се прави. Просто ми се пишеше още веднъж...

Ето ти сам казваш,че си пропуснал правилния момент да поканиш момичетата,които си харесвал.Това би трябвало да ти служи за урок друг път,за да не го правиш.Харесаш ли някоя - давай,не му мисли много!Както казаха и по-нагоре - не премисляй всичко по сто пъти, просто направи това,което ти се иска.Защото иначе може би пропускаш много положителни и приятни емоции.Успех

**a3c1M** · 03-02-2009, 18:41

"не се влияй от хорското мнение" x10
"преодолей срама си" x10
Е убо не та е срам и си непукист, ама кат просто не ти идва на ума ко да приказваш с момиче.
Спрете да пишете да не го е срам ами дайте идеи ко да приказва кат дойде момента.

btw не ме критикувайте за правописните грешки просто няма смисал

**moneycomeme** · 03-12-2009, 14:59

...bydi spokoen..mislq che prosto trqbva da stanesh po-samouveren...ne mislq che problema ti e tochno tova che si nqmal prosto GADJE ... ne gledai na momichetata kato na vyzmojnosti, gledai na tqh sqkqah edna ot tqh shte byde momicheto,koeto edin den shte te obicha i shte dava vsichko za teb,kakto i ti za neq ;]]

...no ne nasilvai neshtata,gledai da ti doide otvytre i togava ne davai mqsto na sramejlivostta...USPEH;]

fc · 03-13-2009, 07:40

@assd, ако изпитвам силни чувста не ме интересува дали има приятел или не.

**EeeBobii** · 03-13-2009, 08:25

Че те посъветвам да прочетеш внимателно тая тема!
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=235838

Тема: На 18 съм, а не мога да си намеря приятелка. :( [дълга тема]

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Правила за публикуване