Има един сладур, ама много е сладък и симпатичен и почти си е докарал съвършената прическа... Преди време се запознах с един пич. И... големи уговорки за виждане, голями работи... и след няколко месеца го викнах на мой купон. Изкарахме си хубава вечер, всичко точно и на другия ден се видяхме пак (тая история вече съм я разказвала), обаче той демонстративно ми заяви, че трябва да свърша еди-какво-си за него. И аз се тръшнах да си ме прибере и повече не го видях... до снощи! Заяви ми се, че си търси само "забавление", с други думи секс и толкова. След хиляда пъти размотаване: "сега те искам" и след 10 мин се обаждам "не, не идвай", снощи той се обади, говорихме известно време, обясних му, че няма да го удостоя с честта да ме види с грим и зачаках. След час звънна, че е пред нас, аз се полях с парфюм и се изнесох навън. Седнахме в колата, говорихме си общи приказки и... той опита да почне със "забавлението". Там... гали си ме, мъчи се да ме предразполага,нали... както си му е реда. Обаче аз се държах супер дървено. Той ми прай разни неща, аз му викам: "не, не ми харесва, той и Пешо (най - добрия ми приятел) ми лиже косата" и се държах супер гадно, и не исках да го целуна... И накрая завалията каза, че съм го обиждала и няк'ви такива. Иии там... поседяхме малко и си тръгнах. Тогава ми започна проблема! Като дойде да ме види и ми е супер едно такова сковано: "ми с'а ако се изложа нещо", гони ме няк'во шубе, абеее.... супер странно ми е, чувствам се все едно някой на сила ме кара да седя с него и да правя каквото там правя. Обаче като го изпратя и после само за него си мисля. Ето например днес. Цял ден бях на шопинг, после с приятелка и като се прибрах... мислих само за него. Мислих да му се извиня за дървеното държание. Въобще... не съм сигурна защо ми е такова усещането и дали трябва да правя каквото и да било или просто трябва да скъсам всякакви дипломатически отношения с него?