Незнам... не го чувствам като да съм влюбена, защото ПРЕДЕЛНО ясно ми се заяви, че продължение няма да има (в смисъл... може да си се виждаме понякога, но "връзка" няма да има!), а и той не е от тези, които се заръбяват по "недостъпни". Той си е... особняк. Снощи треперех едва ли не като поиска да го целуна, а днеска като си бях легнала за детското сън-че и постоянно си мислех колкот съм тъпа и как е трябвало да го целуна... Мойта работа изглежда е искам, 'ма не ми стиска, защото тайничко ме е страх, че повече няма да го видя ако легна с него и ще ми е супер зле после. Обърках се в собствените си мисли и нямам идея какво да правя!