...искаш да го имаш...,но това е само в мислите ти...И като го видиш - желанието ти изчезва...

Това чувство определено няма обяснение...и аз имах такъв момент...мислех си за един...лелеле какви неща му мислех на човека...самонавивах се,че какво толкова един път...голяма работа...И като се изправех пред,него неисках и да си помислям...,че мога да направя каквото и да било с въпросния...Като си тръгнех се псувах,що съм толкова тъпа и не му се метнах на вратът...,ами го отблъсквах...Държа ме точно три дни...и като помислих после,се оказа че това е от липсата на мъж до себе си...,затова са ми идвали и тези мисли...,но осъзнах че няма смисъл и че не го желая чак толкова,за да се прежaля
Тъй като гледам при теб нещата май седят долу горе по същият начин...