IV
Баба Илийца тръгва към Искър, зад който я чака бунтовникът. Тя е много смутена. Тя не посмя и не можа да се посъветва със калугера. Дрезгавата нощ прави природата зловеща. За душата на Илийца всичко е зловещо и тревожно. Когато Илийца стига върха на големия бряст, сяда да си почине на студената земя. След време тя тръгва. Тя не минава през селото, защото я е страх да мине. Тръгва наляво от него, по брега на урвата и слиза през нивите.
Скоро тя стига Искът. Вижда ладията до брега. Отива го колибата, където спи ладиярят, за да го извика, но не го намира. Илийца се чуди какво да прави. Тя отива при лодката. Чуди се какво да прави. Тя дори не иска да мисли да остане д сутринта, макар че ранните петли вече са пропели в Лютибрд. Няма друг избор, освен да се опита сама да мине отвъд. Тя знае, че е трудно да се гребе, но няма избор. Тогава оставя детето на пясъка и се навежда да отвърже синджира от големия кол. Тогава разбира, че турците за завързали синджира с катинар. , за да не се минава реката през нощта. Жената се изправя втрещена. Петлите все повече пропяват в Лютиброд, а на изток небето все повече се заздрачава. Тя е отчаяна. Със всички сили се опитва да скъса синджира или да счупи катинара. Скоро се убеждава, че това е невъзможно. Тя се изправя запъхтяна и въздъхва безнадеждно. Внезапно се навежда трети път, хваща кола с двете си ръце, като че има намерение да го извади. Колът стои като закован. Тя удвоява, утроява усилията си, напъва ръцете си, мишниците й добиват стоманена пъргавина и сила, кокалите й изпращяват от напрягане и гореща пот излиза от лицето й. Уморена, тя се изправя. След това отново се навежда. И отново, с нови сили все да се върти около него. След половинчасова борба колът започва да се клати и се измъкна.
Илийца изпъшква победоносно и пада на пясъка премаляла. След няколко минути ладията с Илийца, детето и кола вътре, вече плуват по мътните вълни.

V
Искър, излязъл от скалисто гърло, разлива водите си широко и тече между ниски, полегати брегове. Ладията плува по течението му, непокорна на лопатата. Ладията се отдалечава и подминава мястото, на което спира обикновено. Един бързей откарва лодката близо до срещния бряг. Селянката с много мъка изкарва лодката на брега. Тя излиза от лодката и се отправя към мястото, където беше срещнала бунтовника. Тя вижда човешка сянка и познава, че това е той. Той я пресреща. Тя го поздравява и му дава хлябът. Той й благодари. Тя му подава връхната дреха, с която е покрито детето. Казва му, че я е взела скришом от манастира. Тя си мисли, че е взела ратайска дреха, но, когато момъкът я облича, разбира че е расо. Момъкът остава доволен от дрехата.
Те тръгват. Момъкът, куцайки и треперейки от студ, върви и мълком яде. Той е двайсетгодишно голобрадо момче, слабо и високо. Жената, за да не го безпокои, не го пита кой е и от къде е. Но след време става любопитна и го пита от къде идва. Той й казва, че не слиза от Балкана, а идва от полето. Изгубил е четата миналата нощ в лозята на Веслец и от там до тук е дошъл с голям страх и премеждия, не е ял две денонощия, уморен от ходене, с убити крака, трескав, и сега бяга в Балкана да намери другарите си или да се потули.
Жената му казва, да си даде пушката, защото не може да върви. Тя взима пушката в лявата си ръка, като в дясната държи детето. Тя му казва да върви, да се стяга. Той й казва, че няма къде да иде. Тя го кани в своя дом. Той е много доволен от предложението на селянката. Навежда се и целува напуканата ръка, в която държи детето.
Селянката казва, че хората са наплашени и ще я убият, ако разберат, че го крие, но не може да го остави, защото не може да бяга и ще го убият, ако го намерят.
Те му казва, че не може да върви нагоре, поема пушката в дясната си ръка, а с лявата го хваща под мишница. Вече се разсъмва, а те са на половин час разстояние от Челопек. Заради куцането на момъка ще трябват повече от два часа. Момчето се обръща към жената и й казва, че се съмва. Тя е изплашена, че няма да стигнат навреме. Изведнъж те чуват човешки гласове. Селянката се спира и казва, че трябва да направят друго. Момъкът я пита какво. Тя му казва да се скрие в гората до довечера, и когато мръкне, тя ще го вземе и ще го скрие в дома си. Момъкът е съгласен, че това е най-умното решение. Селянката му връща пушката и се сбогува.
Илийца пипа детето и вижда че е умряло. Тя изплаква. Бунтовникът се спира поразен. Той иска да утеши Илийца, но не може нищо да каже. Сега той разбира, че не може да очаква повече помощ от жената. Той си тръгва, потресен, безнадежден. Но разплаканата жена му извиква да се крие хубаво и, че довечера ще го намери на същото място.
Тя тръгва.

VI
Тази сутрин майското слънце се показва радостно от чистото небе , няколко дена все облачно и дъждовно. Длъгнестата долина, която се отваря от Шишманова скала, е много красива, пременена в пролетна зеленина, прерязана от сребристия пояс на реката, лъсната от лъчите на слънцето.
Слънцето изгрява. Из пътя откъм Вратца се подава турска конница, а след нея се вижда безкрайна тълпа хора.
Конницата и пехотата скоро доближават Искър и се спират. Пехотата се състои от триста души. Пред нея вървят турци башибозуци, въоръжени със всякакви оръжия. Останалата грамадна част са въоръжени черкези. След няколко минути конницата пуска черкезите да минат напред.
Тази шумна тълпа е предвождана от прочутия черкезки големец Джамбалазът, свиреп и кръвожаден разбойник, от тайфата на когото беше гръмнала пушката, убила Ботев.
Джамбалазът, на кон, се спира срещу челопешката гора, недалеч от старовремската развалена черква. Отляво на гората се вдигат непристъпни зъбери и ярове, а отдясно се откриват челопешките ниви и бостани, дори до другия гол рът. По стръмнината на гората се вижда уединена кошара, парясана сега от стопанина си.
Всички очи са обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, където сега се крие бунтовникът. Но потерята не идва за него. Тази нощ е пристигнало съобщение от Вратца, че един час преди зазоряване една чета комити се е спуснала от Балкана с намерение да мине Искър и да се спаси в Стара планина.
Потерята чака заповедта, когато Джамбалазът обсъжда с няколко башибозуци начина на нападението. Джамбалазът е мургав, висок, чернобрад четирийсет годишен мъж, с бляскаво черкезко облекло, въоръжен; погледа му е зверски и лют, светещ от високата му космата черкезка гугла.
В това време изгърмява пушка от кошарата. Гласове викат, че идват комитите. Всички поглеждат към кошарата, но виждат само кълбо дим на входа й. След първото смайване потерята даде страшен изстрел. След дима се раздават гласове, казващи, че Джамбалъза е убит.
Джамбалаза наистина е повален на земята. Куршум е пронизал гушата му, а от устата му шурти кръв. Той е ударен, от куршума, дошъл от кошарата.
Потерята се паникьосва. Тя се отдръпва. Всеки се крие, където намери. Тялото на Джамбалазът бързо е отнесено. Изчезва и конницата. Друга пушка не гръмва. След доста време една дружина черкези разбира, че комитите са избягали, излиза откъм челопешкия път и се разтършува. Тя намира убит до дънера на един дъб само един бунтовник, трийсетгодишен мъж, с обрасло с черна брада лице, с ранен крак, превързан с дрипи. Черкезите разбират, че четата е избягала в планината.
(Действително, след падането на Ботев при Вола част от дружината му, около четирийсет момчета, под воеводството на ранения в крака герой Пера, е хванала планината, скитала се е цяла нощ из пущинаците, уморена, гладна, премаляла за съм, се спуска към съмване в челопешката гора, където заспива като мъртва, без да знае, че е издебната.)
Един от черкезките куршуми случайно е убил Пера. Когато черкезите приближават кошарата, забелязват още един труп. Там лежи момък без мустаци, с продупчена глава. Той е облечен в калугерско расо. , от чиято разгъната предница се вижда хъшовска носия, обагрена с кръв. По почернялата му от барут уста, се познава, че той се е самоубил със пушката, след като е убил Джамбалаза.
Въпреки обичая си в такива случаи, башибозуците не отрязват главата на бунтовника, за да я разнасят на прът като трофей от победата. Те се задоволяват само да запалят кошарата, където лежи трупа. Тя дими до вечерта, когато две потери избиват до един тринайсет бунтовника, слезли следобед от Балкана с цел да прегазят реката.

*
Илийца е умряла отдавна. Полумъртвото дете оживява и става здрав левент. Нарича се майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, му казала, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла, но искала от сърце да направи.