Аз, страшният хайдутин, търсен от заптиета и кърсердари, слизам от планината, за да се предам.Тази вест ще се разчуе из цялото село, но това малко ме интерисува.Мисли как преди месец-два в планината е видях жени.Не е по правилата на хайдутите да се задяват жени и в сърцето на един хайдутин няма място за жена. Но съм потъпкал толкова правила, че вече не иска да знае, кое е по правилата и кое не. Тръгвам към тях, след мен тръгват и хайдутите, със усмивки на огладнели вълци.Жените се задават от към полето,но в мига, в който ни виждат се разбягват и започват да плачат. Не им обръщаме внимание, защото интересът ни е насочен към една жена, която сама остава права и ме гледа право във очите.Тази жена е облечена в коприна, има елече от ален атлаз и на гърдите си носи броеници от алтъни и махмудии. Зачудвам се за къде може да е тръгнала сама жена и кой е този баща, който я е пуснал в прланината. Пристъпвам към нея, но тя продължава да ме гледа в очите.Чува се глас ,който извиква, нейния глас.Тя пита : какви сме и какво искаме от тях .При тези думи хайдутите протягат ръце към нея, но махвам с ръка и ги спирам. Изправям в целия си ръст пред жената и я измервам с поглед. Очите ми заблестяват и го избиваме на смях, но преди мен тя вече е започнала да се смее. Лицето й светва и я заглеждам.Как е станало всичко това не зная , но и не искам.След малко й казвам, че зная името й- Рада и е дъщеря на Велико кехая. Питам защо баща й е пуснал такава мома, пременена с тези накити, знае ли че хайдутите ще й ги вземат?Девойката се усмихва и отговаря, че тези накити са й малко, по-добре той да й даде още.След това Рада веселоми каза,че ръкава ми е скъсан, а тя ще ми го зашие. Виждам продупчения си ръкав, вдигам глава и улавям с поглед момата , хванала игла и конец в уста , готова да зашие скъсаното.Рада ми предлага да сложа в устата си нещо , защото иначе ще ми зашие и ума.Тя все така се усмихва и ми казва да си намеря жена , която да се грижи за мен– да ме пере и шие, за да не ходя така окъсан. Отвръщам ,че няма жена , която да иска хайдутин като мен и предлагам на нея да ме вземе. Рада през смях отвръща,че не иска хайдутин за мъж, а .аз се намръщвам. Вижда,че жените около нея я поглеждат жално в очите, защото се страхуват.Тя се поправя и с усмивка ми казва ,че ще направи компромис и ще ме вземе, но преди това , аз трябва да поискам разрешение от Мурад бей. ИзпращаМ жените чак долу ,където пътя илиза на полето.

мисля,че така трябва да е от името на Шибил,но не съм сигурна за времето,провери го все пак.надявам се да съм помогнала