за мен историята ми е много объркана .. но да започвам
преди време моя много близка приятелка ме предаде в този труден ммомент единствено едно момче ми подаде ръка .. станахме истински приятели и много се радвам за това но при мен се появиха по-сериозни чувства както става при почти всички приятелства между момче и момиче... запазих ги за себе си защото не исках да проваля приятелството ни и защото ме беше страх че може да се отръпне от мен а аз имам него като истиснки приятел.. при него започнаха да идват разни пролбеми в семейството с здравето му и т.н. аз се опитвах да му помогна с каквото трябва но той започна да се отдъпва.. пак се виждаме говорихме си но сякаш вече нямаше какво да си кажем а освен това в мен още бушуваха чувства към него.. реших че трябва да си намеря друго момче и ще го забравя а междувременно да си останем приятели до колкото можем..в квартала ми дойде момче малко по-голямо от мен и започна да ми прави някакви намеци аа той започна да ми харесва и казваше че вече се мести тук и ще можем да се виждаме добре ама един ден го гледам със сак и ми казва аз си отивам а аз стоях като гръмната каза ми също че ме е излъгал че ше живее тук и си отива в неговия град... а ми излеждаше толкова свестен.. колкото и да не исках да става така се случи и няма какво да направя замина си минаха няколко дни и аз се опитвах да не мисля за проблемите си.. до преди ден - друга моя прителка на която имах доверие също ме предаде и аз вече не издържам ... пред всички съм весела и усмихната но отвътре съм тъжна подтисната и какво ли още не ... останах с приятел към който явно още изпитвам чувства ноо той се отдалечи .. предадена от приятелка и изоставена от момче ... ЗАЩО ЗА БОГА ЖИВОТЪТ Е ТАКЪВ?