Току-що казах на сродната ми душа "това беше всичко, край" Не мога да издържа.Той е на 500 километра от мен, чак след 2 години ще се върне. Тежко ми е, не ми издържа психиката. Не мога да живея толкова далече от него.И двамата се променихме , аз вече нямам желание да ставам, спя до 12ч. и пак се чудя има ли смисъл да ставам, нямам енергия в мен, преди не можеха да ме укротят.Сега съм жив труп, карам се с хората, нервирам се за най-малкото.Той вече не се смее, не общува с хората...
Сега проведохме последния си разговор и не мога да спра сълзите си.Боли ме.
Не пиша темата с цел съвети или да търся внимание,
Искам просто да си излея душата,макар да не съм много красноречива... не мога да мисля. Искам единствено да мълча и да мълча, и да мълча, и да мълча... до безкрай.