Цитирай Първоначално написано от be_true
Цитирай Първоначално написано от po4ti_realna
Допуснах го прекалено близо до себе си,а не трябваше,защото привързвайки се толкова мн-рано или късно страдам.
сейм хиър.
Повече няма да дарявам сърцето си, така ще е най-добре.
Никой вече няма да познае ранимото в мен.

Избягвам да съветвам други хора, по въпроси, чиито отговори са ми неизвестни. Усмихнато утре ти желая!
И какъв е смисълът да се затворите в себе си и да не допускате останалите до себе си, драги мои? Нали така ставаме хора, личности. Не може всичко да е само розово. И разочарованието си има своя чар, защото е нещо неизбежно. В такъв случай просто вдигаш гордо глава, признаваш своята или чуждата грешка, взимаш си поука и вървиш напред. Хайде малко по - ведро!