присетих се оня ден като се прибирах по доста културно време към 10 и малко някакви мангалесте се опитаха да ме сдухат, но не успяха нещо. вървя си аз по улицата, кофти улица, тъмно, неоживено и някаква циганска компания с долната си музика се паркирали да запиват пред 1 денонощен магазин. от които двама скочиха към мене с идеята да ме стреснат явно, обаче за голям мой късмет бях така подпийнала, предрусала с кафета, изморена и много изтрещяла. продължих да си вървя със същата крачка и дори не подскочих от уплаха или нещо, единственото нещо,което успях да направя в тва си изциклило настроение, беше да ги удостоя с умрелия ми поглед тип 'миришеш'.та си седнаха набързо на местата и им изчезнаха усмивките.
иначе после като се усетих и излязох от странното си състояние малко се поуплаших, ама вече минало и така.
много нагли мама им деба.