Правила съм го. Веднъж.
Не бягах от любовта, бягах от липсата на обич, на разбиране, на щастие. Тогава намерих "спасение" в любовта.
Интересното е, че дори не съм я страдала след раздялата, за няколко месеца порастнах.(чисто емоционално)

Дали се забравя? Аз не умея. 2 пъти съм обичала, няма да ги забравя никога.("никога" като никога!) А, ако не помниш, какво ще бъде за напред? Кой ще бъдеш ти, непоучил се от грешките(така ми дойде, при теб няма грешки), непреживял дадена емоция, непознал щастието и сладката(сладка е!) болка след края му.

А то пак ще дойде! Не обещавам да е в умерени срокове, но ще! Повярвай!