приятеля ми е по малък от мен 1 година..заедно сме близо 9 месеца...само преди 2 седмици бяхме разделени ...имам чувството че нищо не знае, нито как да ми говори нито как да се караме нито нищо..хубаво ми е s nego, mn е добър мил, може да ми предоложи сичко да зе което мечтая и искам..но..омръзна ми се да го уча на вис4ко...разбирате li той не може да ми се скара за нищо, не може да ми каже какво чувства..много рядко само когато аз му се карам и му крещя да ми каже какво мисли..не е научен да споделя, да говори да чувствата си да казва какво иска и какво не...знаете ли караме се за нещо което той е направил аз му викам как моja?, защо..той само мълчи и ме гледа и ми вика не знам и само като го гледам имам чувството че ще заплаче и тфа е мн гадно така...да не знаеш как мисли др страна по даден въпрос или др нещо снощи се скарахме заради това че в дискотеката едно момче идваше до мен и той ми се разсъдил и накрая аз му се развиках и вместо той да ми се сърди аз се разсърдих а той ми се извиняваше мн гадно се дърjа понякога,ама тфа е изнервящо знете ли...дори като се караме той нз как да ми се развика, или да ми каже така и така...не искам да се чувствам се едно аз съм учителката а той ученика..ясно е че аз имам контрол над връзката ни, а искам да е обратното...искам той да водещата фигура..знам че във връзка тря и двамата заедно да решават сичко, но аз искам той да води...искам да чуя какво мисли по даден въпрос, да сподели нещо от сърце, da poemi iniciativa..а бе сичко нали знаете....пак ли аз тря да го уча?имам чувството че с времето така ме отблъсква от себе си?пак аз си го искам... какво трябва да направя някои ако може да ми каже нещо или изобщо някакъв коментар да направи,...слушам..и без тфа ми е скучно