Значи предварително се извинявам, ако някой реши да приема мнението ми като лична обида, но аз съм напълно убедена, че познаването на музикална теория, а понякога дори и на солфеж е крайно полезно, но в никакъв случай необходимо или задължитено.
Като цяло намирам снобизма на "професионалните" музиканти за неуместен. Музикалното училище и дори консерваторията не са спасили доста хора от посредствеността, която иначе се приписва на самоуките. Напротив, познавам поне 3ма много добри китаристи, които са напълно самоуки (ок де, един от тях се е учил от другия), както и няколко други много добри музиканти, които не са се занимавали професионално с музика никога. Даже един от китаристите беше решил да ходи на уроци по едно време и прекъсна на втория път поради безполезност и загуба на време.
Някой по-горе беше писал нещо от сорта на това, че непрофесионалните музиканти свирели едва ли не задължително грешно парчета по слух. Ок, баща ми е непрофесионалист и хваща песни по слух едно към едно, както съм виждала да правят и професионални пианисти - къде е разликата? Имам известни подозрения, че дипломираните музиканти добиват редица изкривявания в разбиранията си за това "какво трябва и какво не трябва" в музиката по време на обучението си - това е мнение, не лична нападка към когото и да било.
После някой каза, че човекът, дето питаше за теорията, не бил схващал каквото му се обяснявало и видиш ли, оттук следвало, че музиката не е за всеки. Музиката теория ли е, питам аз. Утвърдителен отговор би обезсмислил по-нататъшно развитие на каквато и да било теза.
В заключение, понеже забравих вече какво друго смятах да пиша, има посредствени дипломирани музиканти, както и адски добри самоуки, дори в световен мащаб - имена можете да си намерите сами.
Хубаво е да се знае теория, хубаво е да се учи музика, но това делене не го разбирам. Или си добър музикант, или не си. Ходи си показвай дипломата на публика, която те освирква.