Беше такова време, че повечето ми, да не кажа всички ми приятели бяха на почивка или извън града и така аз започнах да излизам с две момичета, едната от които е от класа ми! Разбира се тези момичета са коренната противоположност на мен и аз до известна степен имах отрицателно отношение към тях!
Случи се така, че излизахме доста време дъра, бъра забавлявахме се и аз се влюбих в момичето от класа ми!
И така да говоря на пряко, обстоятелствата са такива че е почти, да не кажа абсолютно невъзможно да се получи нещо между нас! Още преди да съм и признал чувствата си, тя не иска да ми се довери от страх да не я нараня !
Би трябвало да съм доста сериозно влюбен щом не спирам да мисля за нея денонощно, имам странно чувство в гърдите което не мога да премахна и се побърквам!
Та въпроса ми е има ли смисъл да и се обяснявам в любов като е почти сигурно, че няма да ми върже, пък и да стане всичко е срещу нас ?