Започвам лека по лека да откачам.В последният месец съм излизала. с приятели ...да видим..точно 3 пъти.Защо ли ? Благодарение на скъпите ми родители.
всъщност..винаги е било така,но не ми е било проблем.до преди 3 години нямах никакви приятели и си стоях в нас по цяло лято или си отивах на село.Но нещата се промениха.Сега имам с кого да излизам,но нямам позволение.Лятото било ,за да уча ,не за друго.Че аз през учебната година какво правя?Като съм си тук чистя,мия,готвя,уча си..и пак недоволни.Старая се във всяко едно отношение,но тяхното е повече от перфекционизъм.За първо лято не ме наказаха за годишният ми успех(най-ниският е бил 5,66),но май предпочитам да съм наказана.Наказанията се изразяват в това да ходя на курсове по нещо и поне мога да подишам малко въздух.Сега се кефя да ида до магазина за малко разнообразие.
Преди месец майка ми ме накара да се разделя с приятеля ми.Ще кажете - как ще те накара?! Ем,лесно - взима ми компютъра,телефона и не ме пуска - лесно е.Просто съм уморена.От това да се крия,да се тормозя,да се затварям.Мисля,че съм голяма достатъчно и че не веднъж съм им показвала,че съм отговорна и че могат да разчитат на мен.Но те не оценяват това.
Онзи ден все пак отидох на рожден ден на една приятелка.И какво?През половин час звъни да ме пита кога си идвам.Не знам как ме пусна при положение,че срещата беше от 18,30(лятото трябва да се прибирам в 19,а зимата - в 1.
И не знам,в каква насока да работя,за да променя отношението им.Ако имате какво да споделите ,ще ви бъда много благодарна.