Не знайно как тази учебна година, която мина, бях отличничка по математика.
Не знам какво толкова намирах в нея, обаче с кеф сядах и решавах задачи.
Дори и когато не е било нужно да уча за изпитвания и т.н, сядах и решавах задачи за удоволствие.
За олимпиади и т.н изпитвам някакъв страх, че ще се проваля.
Като цяло ми харесва това, че не се налага да се зубри, а просто всичко се основава на логиката.. от едно към друго, към трето, към пето и така до решението на задачата.
Тъпото е, че наистина голяма част от днешните младежи се оплакват от нея, че не я разбирали, че не знаели нищо, че и една проста задача не могат да решат, а аз за сега я разбирам колкото много и не съм и посмяла да кажа нещо против нея (каквото и да било), защото при положение, че ако си седнал и си се опитал да направиш нещо сам да помислиш върху него, едва ли ще си позволиш а кажеш "Аз съм тъп и не разбирам".
Просто хората ги мързи!
И аз не знам с един хикс, игрек и зет какво ще ми помогне в живота и какви знания ще ми донесе, и явно точно заради това ми е интересна математиката като цяло.
За сега съм към първите равнища.
Със следващите класове ще видя какво мога, но за сега обезателно съм решила да не се отказвам от нея, защото основата ми е достатъчно добра.
Има още много материал да уча и изучавам.