Като говорим за различия...

[MartyParty]

Водихме спор с един много близък приятел заразличията между половете.Понеже чета една много интересна книга и се запитах нещо свързано с нея.Кой от двата пола може да обича по-дълго,след като любимият човек или надеждата за него са си отишли?Още по-просто казано-кой преодолява една раздяла за по-кратко време. Той твърдеше,че мъжете били склонни повече да се затварят в себе си и да не дават на чувствата да взимат сила,но това не значело,че скърбят по-малко вътрешно.Момче можело да изпитва силни чувства към някое момиче и да не и каже с години за това въпреки че силно го иска.Съгласн съм,че това се отнася за някои момчета,обаче за нас цялата работа "продължи напред" хич не ми се вижда толкова лесна.За нас сякаш любовта заема по-голямо място в живота,отколкото за силния пол.Нито за миг не съм твърдяла,че са безчувствени,а само..не толкова емоционални.
Та исках да видя и вашето мнение по въпроса.

[prettyIdeath]

Абсолютно права си, поне за мен е така. Приятела ми заема много голяма част в живота ми, да не кажа цялата. Наистина от както съм с него, се опитвам постоянно да му го показвам и да се доказвам, но не срещам същото от другата страна. Ако не го познавах, щях да си помисля че не му пука за мен и какво би станало ако се скараме, разделим и т.н., но аз си го познавам и знам, че ме обича и то страшно много, болезнено много (което ме прави адски щастлива) и това че не ми го показва по начина който искам аз, го разбирам. Всеки си има свой собствен характер и като опознаеш другия можеш да съдиш за чуствата му по действията. Знам, че ако той ме изостави, живота ми ще изгуби смисъла който има сега. Ако това стане, аз ще трябва да започна от начало, от нулата, защото откакто съм с него всичко, абсолютно всичко е различно...

[FootballManager]

Аз умея да прикривам добре чувствата си,независимо какви са те:гняв,любов,болката е малко по-трудна,но....успявам някак си да не излъчвам негативна енергия.

[FootballManager]

Обаче всичко "тече" ,човек се променя...!

[suitable]

Аз пък не мисля, че половете трябва да се делят така - имам предвид, че до голяма степен зависи от човека, а не от това дали е момче или момиче.. зависи от това как е израстнал и какви навици си е изградил, зависи от преживяното до сега, защото именно то ни учи на всико, било то как да приемаме различните загуби или как да се радваме на хубавите моменти.. всеки притежава уникален начин за изразяване на чувствата си и всеки отдава различно количество емоции ако мога така да се изразя.. естествено - повечето хора мислят, че момичетата са по емоционални, защото за тях се знае, че са "нежния пол" и от там, че не се стесняват да покажат всяка една емоция, но не е точно така.. тук ще кажа, че отново зависи от човека.. каква представа има за единия пол и за другия.. зависи в каква среда си.. какви приятели и познати имаш, какви точно са те.. всичко е много относително казано.. отново..

[hahavteen]

Аз съм на мнението че мъжете могат да обичат мн по-силно... Не знам защо просто така си мисля..
Освен това смятам че те скърбят доста по-дълго и им е по-трудно да преодолеят раздялата. Жените реват, реват, оплакват се на приятелки, бла бла и сравнително по-лесно им минава и са готови да се влюбват отново. Мъжете обаче се затварят и оставят мъката си да ги яде отвътре докато с правят пред другите че нищо им няма. Така е мн по-трудно да преодолееш това което те мъчи.
Марти я кажи коя книга четеш :P

[Blab]

Човек>пол!

[zaraaa]

Според мен всичко зависи до това, колко искрени и силни са чувствата, а не това дали си момче или момиче

[MartyParty]

Марти я кажи коя книга четеш :P

"Доводите на разума" от Джеин Остин.Чела съм и други нейни книги и след "Гордост и презразсъдъци" тази ми харесва най-много.Даже имаше филм Becoming Jane в който е описан живота и-също много добър.Аз си падам по любовни романчета,не че имам нещо против фантастиката и криминалетата,но когато имам свободно време най-често избирам тях,като най-разтоварващи.

[LovelyGirl]

То си зависи от човека попринцип.
Но както каза Slunchice мъжете се затварят в себе си и така по-трудно преодоляват нещата.
Въпреки,че има и такива момичета.
Аз примерно не съм от хората,които ще тръгнат да се оплакват
на приятелките си.
Ако ми се случи нещо такова съм сиг,че ще се затворя в себе си и сама
ще си се справям.
Така,че всичко си е индивидуално.

[NeLLy_BaBy]

Ами зависи от човека, но аз лично познавам такова момче. За съжаление няма смисъл да не си признаваш чувствата пред даден човек, но какво да се прави, понякога губим възможността за нещо хубаво именно заради това.

[hahavteen]

Марти я кажи коя книга четеш :P

"Доводите на разума" от Джеин Остин.Чела съм и други нейни книги и след "Гордост и презразсъдъци" тази ми харесва най-много.Даже имаше филм Becoming Jane в който е описан живота и-също много добър.Аз си падам по любовни романчета,не че имам нещо против фантастиката и криминалетата,но когато имам свободно време най-често избирам тях,като най-разтоварващи.

Тва "Годост и прдразсъдаци" така и не го прочетох. Даже филма не гледах ама само хубави неща съм чувала и за двете. Ще трябва да кажа на баба да ми прати двете книжки по една приятелка която ще идва другия месец. Мерси

[FreeSpirit]

според мен мн зависи от човека, от неговите разбирания за живота и от отношенивето му към околните...не зависи от пола....

[м!sS wendy]

Според мен зависи от човека. Примерно аз когато преди две години се разделих с едно момче с което бяхме заедно осем месеца, го преодолях изключително бързо. Докато на него още му е гадно въпреки че мина много време. Зависи и от това как си израстнал в каква среда, как възприемаш нещата и т.н.

[NightSky]

Това не зависи от пола, а от самия човек.

[Summer_Spirit]

Това не зависи от пола, а от самия човек.

Точно. Някои са по-емоционални и не прикриват чувствата си, други-обратно...