По принцип ми е било интересно да се ровичкам и да прочитам написаното от всички вас, незнаех че някой ден и аз ще пиша за нещо толкова болезнено. Всичко започна с едно запознанство аз и тя излязохме на кафе и както никога досега всичко трагна без никакви усложнения , всякаш неможеше и да има такива.Имаше много страст и обич беше връзката за която бях мечтал от години но така и не бях намерил. Случваше се тя да се сърди за неща за които аз не бях виновен като например че аз постоянно след като заварших училище идвах за да се видим и тя не го оценяваше и като се случеше да закаснея да я взема от тях и не ми говореше но аз винаги си премълчавах и се извинявах за да не се караме защото не го исках.Така един ден когато се върнах от 4 дневно пътуване до чужбина отново отидох да я видя попитах я дали има проблем и дали всичко е наред , тя отвърна че няма нищо, тай като се държеше странно. Обади ми се след като я изпратих за да ми каже че не ме обича толкова колкото преди и да ме остави. Изминал е около месец и половина но аз не проумявам как толкова силни чувства и любов изчезнаха за няколко дни. Иска ми се да продължа напред но немога изтръпвам когато я видя , когато я припозная . Тя каза че съжалявала и така нататак но сега вече дори не ме поглежда за да ме поздрави все едно сам непознат. А аз съм правил толкова много за нея, давал съм всичко и тя го е разбирала като и го показвам по различни начини. Но сега спрях да я тарся след като ме остави и живея в самота и болка която не отминава.Едва ли съм описал всичко от нашата приказка но знам че много ме боли и че не бих обичал вече никоя както нея.