Напълно те разбирам, в подобно положение съм, само че аз не го мразя и не съм сигурна дали все още изпитва нещо към мен или не... Но това за сълзите, болката и страха... всичко е същото! ...
Но може би така ви е писано. Може би там някъде те чака някой по-добър, а ти не го забелязваш, защото си се съсредоточила твърде много в някой, който дори едва ли го заслужава... В такива моменти аз си пускам хубава музика и се надъхвам някак си, че живота наистина продължава (колкото и клиширано да звучи) дори и без него...
Успех!