Оооо милата идея нямаш,колко много те разбирам... само че аз не го мразя...
Половин година живях заради него-той ми беше всичко...нужно ми беше само да се сетя за блясъка в очите му,за да заживея пълноценно... После още половин година страдах... за това,че изпуснах и последния шанс да бъда с него...Плаках като теб,мразех се,изяждах се отвътре,нямах покой... докато един ден не беше написал на скайпа си "бих направил всичко за любовта ти..." .В този момент,ако щеш вярвай бях способна на всичко-имаше някоя друга,за която да мечтае,беше непосилен удар под кръста...но ми дойде разума в главата навреме.Поплаках си цяла вечер,сън не ме хвана... след 3 дена имах рожден ден и си казах "Абе тоя келеш няма да ми разваля празника,той сигурно дори и не знае за всичко,което правя сега за него,защо е нужно всичко това?! " .... И вече около 2 седмици се справям доста успешно със задачата да не го обичам...или поне така мисля..знам само,че "това нашето" няма бъдеще и няма смисъл да се напрягам...знам че е трудно,повярвай ми...но не губиш нищо ако впрегнеш всичките си сили в това,вместо да мислиш как сега той е там,а ти си тук....

Хайде успех!