Наранена,но все още влюбена :(

[HaPaHeHo_aHI'eJlche]

Прекалено дълго,пазих това за себе си.Прекалено дълго ... Страдам ужасно много.Забравих какво е радост.Няма вече усмивки.
И всичко това е по НЕГОВА вина.Не очаквам някой да ме разбере или да прочете историята ми.Просто искам да излея някъде цялата насъбрала се в мен болка,която така и не успях да подтисна.Която не успях да споделя с приятели или семейството,от страх.Страх,че ще ми натякват как са били прави и сама съм си виновна.Но може ли любовта да е виновна за грешките ни?Ето и цялата история ...
Цяла година,не откъсвах очи от него.Бях влюбена и съвсем се забравих.Не беше момчето което познавах някога...
Не беше малкото момченце,което тичаше след мен за да ме целуне...Не беше момченцето,което отбягвах и мразех заради това.В началото когато го видях,нищо не трепна в мен.Спомних си кой е и го подминах.След време думите и действията му,започнаха да ме заинтригуват.Нямаше и следа от предишното момче.Мачкаше и нараняваше,без да му мигне окото.
Подвизаваше се с името плейбоя и се държеше като такъв.Знаех кой е и какво може да ми се случи,ако продължа да се доближавам до него...Но глупавото ми сърце,не успя да ме спре на време.От няколко невинни думи и действия се сближихме.Това не му бе достатъчно...Така се държеше с всяко момиче...По това време имах "приятелка",която мислех за най-истинска и добра.Но се оказа,че отново съм сбъркала в преценката си.Подля ми вода.Определено бе забелязала симпатиите ми към въпросното момче,и веднага го пожела.Тук е момента да отбележа,че от както се помня,тя винаги се е стремяла да ме надмине.За съжаление опитите и останаха неуспешни...Започна да му се натиска...Уж изпускаше нещо и така се навеждаше,че почти успявах да видя анатомията ми.Не спираше да го предизвиква...А той беше момче все пак.Какво очаквах всъщност?Че ще я подмине ли?Не!Сваляше я.Ок.Реших да се оттегля.Наистина бях съкрушена.Наранена,отхвърл ена,ненужна...На моменти имах чувството,че откривам нещо добро у него.Но само след секунди той се превръщаше в същинско копеле.Забеляза че се отдръпвам и реши да действа.Както си вървях ме сграбчи и ме бутна до стената.Била съм длъжна да му обясня,защо се сърдя.Опитах се да се откопча,но напразно..."Защото си лайно"Не знам как можах да му кажа това...Той се засмя и не охлаби хватката.Явно му беше забавно с мен.Е успях някак си да избягам...Но до тук...уж!Той сваляше нея пред очите ми.А после уж невинно ме докосваше и pochvaше да флиртува.Бях толкова наранена...Издигнах бариера между нас.На пръв поглед бях непукист.Все едно никога не съм го обичала.Той също мислеше така...А това за мен бе добре.Поне не бях жалка в очите му,може би.
До тази година.Мислех си,че съм го превъзмогнала но уви.Обичах го още,и то с цялото си сърце.Постепенно започнахме да се сближаваме.Вече се говореше,че сме били гаджета...Което не беше вярно.И естествено,моята "приятелка",нали все пак ми е "приятелка",отново си набута мършавия задник между нас.Този път обаче,той не й обръщаше внимание.Един ден излязохме на разходка,просто като приятели...С нас се домъкнаха още няколко човека.Вървяхме си,говорехме.И видях другата му същност.Беше мил,чаровен,добър...Но пред другите сменяше тази фасада.Превръщаше се в гадно,арогантно леке.После ми каза,как ако би могъл,щял да изгони всички за да останем на same.Започна да ме прегръща и милва.За първи път се почувствах,толкова щастлива.На другия ден отидохме заедно на училище.Последва първата целувка...и истинският ад.За няма и 2 дни,той коренно се промени.Скарахме се за нещо,или по скоро спорехме и той...ме удари.Стана ми болно и обидно и побягнах.Той ме настигна и започна да ме целува.Дори едно "съжалявам" не ми каза.Да грешката Беше,че му простих.Надявах се,че това няма да се повтори.Но не! Повтори се милион пъти.Започна да ме убиjда и унижава,пред приятелите си.А когато дойдеха съученици,той pochvaше да ме милва и да ме целува..Така и не успях да разбера в какъв филм попаднах.Но го обичах и още го обичам.Прощавах с надеждата че ще се промени.Колко найвна съм била.Нямах шанс пред неговата съшност...Започнаха и изневерите.Казаха ми че са го видели,еди-къде си с някакво момиче.Той чу това и започна да се оправдава.Била му братовчедка.Изпращал я.Аз само мълчах.Но той не спря,докато не помисли че е замазал положението.После ми казаха,че са го видяли с друга.Свалял я.Като разбрах коя е щях да полудея.Някаква малка пикла!!!!Намразих я.Всички знаеха,че ходи с мен,но въпреки това тя се забърка с него...После се обади и добрият глас на моята "най-добра приятелка".Започна да му се натиска.Той също вяло й отговаряше.Започнаха скандалите помежду ни.Шамарите бяха ежедневие.Тогава се появи и още едно лице в цялата история.Негов приятел,който сваляше моята "най-добра приятелка".Да но явно не я е харесвал толкова,защото аз бях целта му.Щом тя се обърнеше,pochvaха погледи,усмивки,езици....Отв рат!Парирах го с това,че Не може да се държи така при положение че харесва "приятелката ми".От устата му излязох такива цветущи изрази,по неiн адрес че ме е срам,дори да ги повторя.Но пак в мен е вината.Защо и аз не и погодих номер,както тя на мен?Ами защото не мога да бyда,като нея!!!
Един ден същия този приятел,попита "моето" момче дали иска да се разменим!!!Моят се шашна и гледаше упулено.Не каза и думичка.А оня ме повлече на някъде.Прегърна ме свойски без да му пука,за неговата,приятеля му или най-малко за мен!
Започнах да го бутам.Изкарах го на шега,но той май беше сериозен.Започна да ме лигави,при което на мен ми се повдигна.Е откопчих се някак си.И това става на метър от приятеля ми.Той стоеше безмълвен и гледаше в една точка.Но не посмя да противоречи на приятеля си,или поне да ме оттърве от него.Почувствах се унизена и умърсена.А той като чели бе сърдит.Кой трябваше да бъде обидения в случая?Скарахме се.И всеки път когато се скарахме,той утиваше при "приятелката" ми и започваше да я сваля.Като хвърляше отровни погледи към мен...Не след дълго се сдобрихме.Беше последния учебен ден.Вървяхме ръка за ръка.Започна да ме целува.Смяхме се.Седнахме да пием по нещо.Той се извини че му се доспало и си отиде...Не го видях от тогава.Нито позвъня,нито ме потърси.Може би чака,аз да го направя.Но едва ли...не бих преживяла още едно,унижение.Може би сама съм виновна за това.Не показвах,че ревнувам само за да изглеждам силна.А вътрешно се разкъсвах...Когато започнах да му се дърпам,щом почнеше да сваля някоя и то до мен,той се сърдеше.Обичам го повече от живота си.Но той просто се подигра.Няма да го потърся.Не и след това което ми причини.Нека е щастлив с неговия си начни на живот,но един ден ще съжалява.И то ужасно много!Забравих да кажа,че дни след като сме тръгнали,моя приятелка му казала да внимава,да не ме нарани,а той казал,че не може да е само с една!Е доказа го!Жиголо...После след като се скарахме за нещо,казал че аз го ревнувам.Той ме бил оставил да правя каквото си искам,съответно и аз трябвало да го направя.А и аз също като него съм се сваляла с други.Като наблегнал на приятеля му,който ме олигави!Не искам никой и нищо...Сама ми е добре.Просто се чудя,какво ще правя тази година,когато отново го видя?Когато пак сме в един class...Толкова неизказани думи...Толкова красиви моменти,помрачени от лошите

[NaNa_SladuRana]

фенът на мусаката ти каза бруталната истина в очите

[NaNa_SladuRana]

фена на мусаката ти каза бруталната истина в очите

[FiRe_LaDy]

Бъди силна!Незнам какво друго да ти кажа .. а и едва ли ще ти помогнат думите ми в случая ..

[HaPaHeHo_aHI'eJlche]

Ъм извинявай,но да съм споменала някъде в разказа си,че съм била "наебана"?!Можеш да спреш с негативните коментари.И без това не ми е розов живота,че ти да ми правиш финалните заключения.Ок?По-добре да бе написал "Беше много дълго и не го прочетох!",както много ще направят.Не знам защо си мислех,че ще получа подкрепа или утеха,тук!Тук където много деца го правят ...

[HaPaHeHo_aHI'eJlche]

Благодаря FiRe_LaDy ! Опитвам се ... Просто тия коментари,ми идват в повече.Да не мислите че не знам!Просто съм в безизходица това е !

[shnolka]

ти си била просто една броика , наебана и преебана

май май така е станалоо +1

[HaPaHeHo_aHI'eJlche]

Той е на 18 а аз на 17 ,ако има значение.Ами незнам дали е девствен,по простата причина че не си лягам толкова бързо с момчета,с които съм имала връзка 1-2 месеца!

[HaPaHeHo_aHI'eJlche]

Изобщо,ако някой си е направил труда да прочете темата ми,навярно ще разбере за какво иде реч.Но не...По лесно е да сложите +1 и пътувай.Нали това е форум,в които си помагаме един на друг?Е явно замисъла на това,съвсем се е обезмислил.Моля модераторите да заключат темата ми.Явно освен спамене,нищо друго няма да получа.Като съвет например!?!

[NaNa_SladuRana]

Изобщо,ако някой си е направил труда да прочете темата ми,навярно ще разбере за какво иде реч.Но не...По лесно е да сложите +1 и пътувай.Нали това е форум,в които си помагаме един на друг?Е явно замисъла на това,съвсем се е обезмислил.Моля модераторите да заключат темата ми.Явно освен спамене,нищо друго няма да получа.Като съвет например!?!

ти взимаш навътре и най-малкото нещо,много лесно се разтройваш,е как искаш да преживееш по-леко случилото се,всеки приема различно тези неща,защото всичко е в главата-това са просто чувства,научи се да ги владееш,бъди по-силна!

[sladka_______]

само едно ще кажа и аз сам била много обиждана и..и съм търпяла сичко само за да съм с момчето което искам, но не си заслужава... Никога не бъдете с такива хора още по малко ако ви посягат ако още от малки свикваме с такива връзки какво ще стане по натам, ще се оженим за някои които ще ти бие и ние ще си трем... Хора не допускаите такива неща... По една майна на сички и тва е има и други по добри!

[sladka_______]

а забравих а ти момиче, като го видиш и ако ти каже и дравей се едно го няма не се занимаваи с такива... намериси някои доста по мил...

[SunShinePearl]

прочетох цялата тема и какво да ти кажа....толкова си била глупава и заслепена как си издържала просто нямам думи забрави го не кунтактувай с него за нищо на света!!и не допускай такава грешка вече никога...и как си му простила за шамара аз ако бях щях да го зарежа колкото и да го обичах....осъзнай се в любовта не всичко е розово!!!не си губи повече времето с простаци...навън има и момчета които знаят как да се отнасят с едно момиче...

[Erica]

Не очаквам някой да ме разбере или да прочете историята ми.Просто искам да излея някъде цялата насъбрала се в мен болка,която така и не успях да подтисна.

Сама казваш,че неочакваш и после се сърдиш и ядосваш,че не получаваш съвет или,че не те разбират...Не винаги чуваме това,което искаме да чуем...Всеки човек си има гледна точка,но не е задължително тя да съвпада с гледната точка на другите...
Както и да е по темата...

Аз само ще те попитам нещо...Замисляла ли си се в какво точно си се влюбила...,казваш че го обичаш...Какво обичаш в него?!Болката,която ти причинява...Да оставим на страна флиртовете,тях въобще няма да ги коментирам,но обърни внимание на унижението...,а шамарите?Затова ли са те създали и гледали 17 години,родителите ти...,за да се намери някакъв тъпак да те шамари...И ти казваш,че го обичаш...!Нима си съгласна...,заради 30 мин щастие...,да търпиш всичко това отново?
Неискам и немога да повярвам,че си способна...на това...Разбери,че ти си личност...и не заслужаваш някой да се държи така с теб...и не само ти - никой не го заслужава...Окей,преди си била по-малка...не си можела без него...,но сега след всичко,което ти е причинил,не мислиш ли,че е време да сложиш КРАЙ...,но не само на думи...Колкото и да ти е трудно - абстрахирай се от него...,не позволявай да показваш слабост...и просто си постави за цел...да си го избиеш от главата...Воля и самовнушение...много помагат...
Замисли се,той ти посяга сега,а какво ще е ако създадете семейство един ден...,унижава те и търси други...,а после...Ти вкъщи ще переш и чистиш,а той по дискотеките...Това ли искаш?
Така и така си се откъснала от него...не се връщай...не виждам смисъл в това...,освен ако не си мазохист и не ти харесва да живееш с болката...

П.П. Това е моето мнение по въпроса...

[mechtaq_za_teb]

Историята ти ме порази.Личи си,че си много свястно момиче и ще ти кажа,че не заслужаваш това отношение.Изпитала съм го на своя гръб и знам много добре какво е.Знай,че докато ти сама не сложиш край на случващото се,край няма да има.Ти сама трябва да го решиш и да си кажеш,че повече няма да прощаваш.Ще бъде трудно,но ще успееш да го забравиш.Аз също като теб прощавах и прощавах,докато момчето не ми се качи на главата и се озовах в някаква дупка.Бях пропаднала и наранена.Той ме обиждаше и унижаваше.И един ден просто си казах:край!И наистина ми беше трудно да преглътна,че след хубаите ни моменти всичко беше пълен ад,и то в продължение на почти година.Но все пак го преодолях и се изправих на крака.Продължих напред и знам,че ако сега той поиска нещо от мен,просто няма да го получи.
Бъди силна!Ще срещнеш човек,който ще те заслужава,защото ти го заслужаваш!И другият ми съвет е да се отдалечиш от тази твоя "приятелка".Мисли за себе си и за своето щастие.Успех и се надявам всичко да се оправи!

[WithLove]

Боже,каква драма.
Не энам къде са теэи хубави моменти,эа които спомена накрая.Цялата история на поэнанството ви эвучи по-скоро трагична и ужасна,но не и иэпълнена с хубави моменти.Ти си энаеш де.Ясно е ,че и ти и той раэсъждавате все още като деца.Не энам на колко сте,но няма эначение,пак съм на същото мнение.По-добре наистина не се эанимавай с това момче,эащото ще ти се наложи да пуснеш още хиляда теми,подобни на таэи.Само че това надали ти помага.Кофти е,че пак ще сте в един клас и ще трябва да го виждаш ежедневно.Даже аэ си мисля,че пак ще му се дадеш.Това ще е голяма грешка,да энаеш.Съветвам те да не се эанимаваш с него.Това е най-доброто,което можеш да направиш.Стой настрана и от подобни хора като момичето,което в раэкаэа си наричаш своя приятелка.

[mrd_89]

pro4etoh cqlata ti istoriq i naistina mnogo sajalqvam za tova koeto si prejivqla.Az sa6to sam na mnenie,4e sme tuk za da si pomagame i da si davame saveti.Znam,4e te boli stra6no mnogo i trudno se zabravq 4ovek kogoto si obi4ala az sa6to bqh naranqvana ot 4ovek kogoto si misleh,4e obi4am i to4no kogato uj bqh na danoto se poqvi sega6niq mi priqtel-obi4am go pove4e ot vsi4ko na tozi svqt a onzi merzavec zabravih dosta otdavna.Edinstveniq na4in da go zabravi6 e da spre6 da misli6 za nego i da se ogleda6 naokolo za6toto ima i drugi mom4eta koito sam sigurna,4e biha dali milo i drago za da sa s teb.A ako neiska6 gadje to4no sega,prosto badi silna kakto do sega i kogato tragne6 na u4ili6te se pravi 4e ne poznava6 nikoi ot tqh 3-mata.Predstavi si,4e sa predmeti i prosto gi podminava6.A na tazi tvoq "priqtelka"i kaji da si potarsi edin golqm...da si go butne v...ta togava moje da mirqsa Nadqvam se da sam ti bila polezna

[BaiToq]

Замисляла ли си се да напишеш
трилогия романи по този случай?

[slun4ice_90]

Историята ти ме порази.Личи си,че си много свястно момиче и ще ти кажа,че не заслужаваш това отношение.Изпитала съм го на своя гръб и знам много добре какво е.Знай,че докато ти сама не сложиш край на случващото се,край няма да има.Ти сама трябва да го решиш и да си кажеш,че повече няма да прощаваш.Ще бъде трудно,но ще успееш да го забравиш.Аз също като теб прощавах и прощавах,докато момчето не ми се качи на главата и се озовах в някаква дупка.Бях пропаднала и наранена.Той ме обиждаше и унижаваше.И един ден просто си казах:край!И наистина ми беше трудно да преглътна,че след хубаите ни моменти всичко беше пълен ад,и то в продължение на почти година.Но все пак го преодолях и се изправих на крака.Продължих напред и знам,че ако сега той поиска нещо от мен,просто няма да го получи.
Бъди силна!Ще срещнеш човек,който ще те заслужава,защото ти го заслужаваш!И другият ми съвет е да се отдалечиш от тази твоя "приятелка".Мисли за себе си и за своето щастие.Успех и се надявам всичко да се оправи!

+1

[AnIcHkAtA]

Дори да го забравиш, дори да се влюбиш отново, дори да си адски щастлива и да си го разлюбила, пак ще ти е гадно.От личен опит.Когато го видиш, когато само си помислиш за него, винаги ще събужда в теб нещо, казвам нещо, защото не е чувства, но е много близо до смисъла на думата.На мен G-baby ми каза нещо, което няма да го забравя и беше мн прав-някога, не знам точно кога ще се сетиш за него и пак ще си го поискаш обратно.И това не е само веднъж, просто ще имаш такива периоди.Опитай се поне да си създадеш излюзия, че не ти е зле, повярваш ли си ще ти мине по-лесно.Ще дойде момент, в който точно ще си щастлива сама и няма да искаш никой до теб.Точно тогава ще се появи някой, който може би няма да бъде мъжът с главно М, но ше ти помогне да забравиш стария.Всъщност знаеш ли къде мисля, че ти е проблема?Мисля, че ти дори да не го осъзнаваш, тайничко се надяваш някой ден да сте отново заедно, но щастливи.Когато се убие тази надежда в теб, чак тогава ще можеш да заобичаш друг, или да си щастлива самичка.Чак тогава ще осъзнаеш колко е скъп живота и ше започнвш да се радваш на всичко и дори да го обичаш, ще си шастлива без него.И най-вече всичко е до настроика.

Да завърша с едно клише-"Всичко отминава под това небе, болката от ляво-не."

[cinderella_gugutka]

оф,това е мн кофти,съ4увствам ти-мога да си представя какво ти е.съвета ми е след станалото да страниш от него и приятелите му и от твойта "приятелка" .просто се дръж все едно нищо не се е слу4ило,и ако те притискат или те притесняват просто не им обръщай внимание,все едно ги няма.в на4алото ще ти е мн трудно но постепенно ще те оставят намира

[mmmishetooo]

няма начин да го забравиш . Просто ще ти е по- лесно поне ако се правиш че не го забелязваш.. мн кофти работа ..въпреки сичко трябва да си силна ! той не е последното момче все пак

[sladko_angel4e3]

gorki4kata ti..prochetoh cqlata istoriq vniamtelno i stignah do izvoda che toi prosto NE TE ZASLUJAVA povqrvai mi prosto si e poigral s teb a ne e obyrnal vnimanie na chuvstvata ti koeto e dosta bolezneno kakvo da ti kaja ne go tyrsi nikoga poveche toi nqkoi den 6te syjelqva za tova no 6te byde kysno i kolkoto i da go obichash trqbva da si silna i da go zabravish...mn gadno e postypil s teb mn gadno e otva che ste v edin klas i trqbva da go vijdash pochti vseki den no bydi shtastliva v negovite ochi taka toi she ti zavijda i shte syjelqva ne mu pokazvay che stradash

[balu4ka]

еми как да ти кажа прочетох цялатати историяя...п-ха това са момчетата не си ли го разбрала все още..знам,че тука достаа отровено ти казаха всичко,но понягока от "Истината боли"н е се самозалъгвай...защото ти си имаш съвсем разли4ен изглед по тази тема...но сетраничните хора понякога само от такъв разказ могат да ти кажат както са нещата.защотото понякога искаме да чуем или усетим нещата ..както ние искаме самите !ЗАеби го и ти колкото и да боли...па когато те потурси(смачкай го)той заслужава ...