Ами както казах в предната тема която написах,преди 2 седмици се влюбих за първи път в момче,но преди съм ходила с доста момчета но нито към нито едно не съм испитвала нищо кой знае какво.в смисъл само симпатий,но не е заради нещо друго,а просто щото живея в такава среда.Момичетата от града ми са разделени 3 групи "курви,кучки и глупачки" и ако не искаш да си от курвите или глупачките трябва да правиш всичко за репотацията си.сигурна съм и че много от момчетата са ходили с мен заради репотацията ми а не от любов.това което правим е лошо,но просто такава е средата в която живеем и за да не ти се подиграват трябва да живееш по правилата ...и сега когато се влюбих в едно момче,не можем да бъдем заедно заради разтоянието между нас.сигурна съм че той ме харесва и съм добра приятелка с един от неговите приятели,но снощи с това момче се скарахме и той ми каза "гаврила си се с момчетата,а сега се появи Николай и той се изгаври с теб" много ми е кофти,защото никога не съм се гаврила с никой.може да се прая на много интересна,силна и незнам още каква пред другите,но съвсем не съм такава.аз съм много чувствителна,но не обичам да го показвам.плача когато съм сама а не пред другите,защото кака ми и батко ми са ме учили,че това е признак на слабост.възпитавана съм странно от батко и кака,но все пак те знаеха какво е,защото са доста по големи от мен и се опитваха да ме предпазят от всичко което се случва.за това ме направиха толкова силна и може би безчуствена.учиха ме че трябва да съм лицемерна...не е правилно,но е самата истина,защото само ако знаете колко хора ми завиждат за всичко което имам.било то домът ми ил дрехите ми.завиждат ми за гаджетата ми,за бижутата,за апсолютно всичко...кофти е но...наистина ми е гадно заради думите на това момче и се чудя да се променя ли или да продължа да се справям с нещата както мога и както го правят всички заобикалящи ме.. ?дайте ми съвет моля ви според вас кое е правилното решение ?